fund sliven

Switch to desktop Register Login

Интересна книга ни връща в миналото на Сливен

Книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни” бе представена на 24 ноември пред представители на читалищата в региона. Събитието се проведе в Арт-център „Седем”. В началото на срещата Дора Куршумова, председател на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”, сподели, че книгата е направена по нейна идея. „Книгата стана факт, благодарение на усилията на моите съмишленици. Дадох на Владимир Белов списък с определени културно-исторически и архитектурни обекти в града, той издири необходимата официална информация за тях, научи стари „клюкини”, свързани със сградите, обобщи текстовете. Димитър Михалев пък нарисува геройчето с лупата, което е на корицата и вътре по страниците. Виктория Новакова, която дотогава твърдеше, че не може да рисува, направи всички прекрасни рисунки, които са в книгата. Тази книга е една моя сбъдната мечта, и тъй като доста сгради не успяха да намерят място в книгата, най-вероятно в скоро време ще издадем и втора част”.

След представянето на книгата започна своеобразно връщане назад във времето, а почти всяка от присъстващите жени разказа свои спомени. Странно или не, но повечето спомени се завъртяха около Сливенските минерални бани и градските бани. Маринета Кирова от НЧ „Просвета 1925” – с.Мечкарево, разказа интересни неща за създаването на минералните бани край Сливен, за част от сградите в комплекса, за първото изследване на водата и т.н. Някои от жените си спомниха, че на тези бани сливенци ходели винаги с файтони, а в по-късни години – с градски автобус и доста багаж.

Особено цветни бяха детските спомени за ходенето на градска баня на Красимира Абраамян от НЧ „Дружба-1993” – Сливен: „Отивахме всички на баня, носехме си чисти дрехи и обикновено поне два часа чакахме за билети, даваха номерче на всеки и така влизахме, когато ни дойдеше редът. Преди да влезем в самото помещение, ни даваха специални налъми, поставени в хлорна вода. В помещението имаше душове и курни с топла вода. Помня, че имаше една много здрава телякиня, която ни разтриваше отгоре до долу с нашите кесийки и ни зачервяваше целите. Все се чудех откъде идва изразът: „Честита баня” и като се върнах в спомените си, намерих отговора. Всеки излизаше от банята зачервен, от тялото му излизаше пара, затова всеки, който го срещнеше на улицата, знаеше, че идва от баня. Та и оттам изразът „Честита баня”, защото хората в онези години са ходели на баня веднъж в седмицата. Много ми хареса определението за ходенето на баня на Никола Шишеджиев от книгата му „Картинки от недалечното минало на Сливен”: Банята е място за размяна на житейски опит и знания, за обсъждане на събития и за пускане на пиперливи приказки”. Днес, за жалост, я няма тази старовремешна романтика”.          

Йовка Тодорова от НЧ „Христо Ботев – 1897” – Сливен, разказа спомените си за посещението на Бабапенкината частна баня в кв. „Комлука”, за порядките там, за процедурите и др.

Жулиета Велева от НЧ Отец Паисий – 1936”, кв. „Речица”, също сподели спомени за семейно ходене на баня. Тя разказа и за къщата, в която сега се помещава Художествената галерия, за къщата срещу Виенската сладкарница, в която като дете ходила на кръжок по рисуване, за сградата на малката Езикова гимназия.

Петя Недялкова от НЧ „Христо Ботев – 1897” – Сливен, представи сградата на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович”, която се намира на бул. „Георги Данчев”. Тя сподели, че за този разказ я вдъхновила първата й детска снимка, направена на терасата на тогавашното училище по автотранспорт, в която тогава работел баща й. Недялкова разказа, че сградата е построена през 1917 година и до 1977 г. е сиропиталище. След това сираците са изпратени в Твърдица, а сградата се превръща в СПТУ по автотранспорт. През 1986 г. сградата е предоставена на отдел „Просвета” за Клуб на учителя, започва ремонт. След промените през 1989 г. сградата остава необитаема 20 години, въпреки че със заповед на културния министър Елка Константинова е предназначена за Художествена гимназия. Недялкова, която е бивш възпитаник на гимназията, разказа историята на гимназията, цитирайки покойния вече Тодор Терзиев.

Дора Куршумова припомни, че преди време фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен” организира благотворителен търг, на който бяха събрани над 5000 лв. Средствата бяха предоставени на гимназията за купуване на окачваща система и осветление за бъдещата изложбена зала на гимназията.

Цвета Христова от НЧ „Слънце 1928” – с.Гавраилово, пък говори за сградата на бившия Пионерски дом. Тя разказа кога е построена, кога е превърната в Дом на пионерите, какви кръжоци са се провеждали там, къде се е намирал първият радиоапарат, раздаде стари снимки от различни мероприятия и т.н. Тя дори прочете стихотворение за сградата от Дамян Дамянов. Красимира Абраамян си спомни, че през 70-те години е посещавала театрален кръжок и още помни как преподавателят ги е научил да падат на земята, без да се наранят.

По време на събитието Мария Павлова от НЧ „Светлина 1930” – с.Чинтулово, разказа за сградата на Регионалната библиотека, Живка Кондева от НЧ „Дружба-1993” – Сливен – за работническата опера, а Веселина Миланова от НЧ „Пробуда”, с.Панаретовци - за създаването на общинския пазар.

Приятната раздумка продължи с похапване на вкусни домашни милинки и пийване на турско кафе. След това представителите на читалищата разгледаха изложбата на Дора Куршумова „Фучила”, която е подредена в галерия „Седем”.

Представянето на книгата бе част от основната програма за месеца на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”.

Посещения: 16

Дора Куршумова даде звездно интервю на ученици по проект „Твоят час”


Група за занимания по интереси ,,Млад журналист” с участници ученици от IV клас в ОУ „Юрий Гагарин” и ръководител Генка Георгиева, участва в публична изява по проект „Твоят час” и взе първото си звездно интервю от известна личност. Специален гост бе Дора Куршумова - известен сливенски писател, художник, председател на фондация ,,Обществен дарителски фонд -Сливен”. В изявата участваха и Богдана Иванова - секретар на НЧ ,,Ангел Димитров 1937”, Галя Илиева - директор на ОУ ,,Юрий Гагарин”, Иванка Калайджиева - председател на пенсионерски клуб ,,Будители”, Магдалена Ганева - педагогически съветник, Веса Георгиева - психолог, родители, учители и ученици от други класове.

Ето какво сподели след срещата Дора Куршумова:

- Г-жо Куршумова, как попаднахте в проекта „Твоят час” и станахте първата интервюирана звезда?

- Поканата за участие в изявата по проекта получих от Богдана Иванова, секретар на читалище "Ангел Димитров – 1937”. Много се зарадвах, че ще мога да поговоря с четвъртокласници, които искат да научат повече неща за творческите ми изяви и за дейността на фонда. Тъй като пристигнахме по-рано от официално заявения час, използвах времето да се запознаем. И започна разговор за страховитите змейове, които са шетали из сливенския Балкан. Децата си мислеха, че всички змейове са били лоши, обсъдихме заедно как са изглеждали. Едно момче с буйна фантазия ми обясни, че змеят имал шест глави и бил много страшен. Обсъдихме и начините, по които може да бъде победено едно такова чудовище, как бълва огън и други приказни ситуации. Директорът на училището Галя Илиева приветства младите журналисти и гостите, като напомни, че аз, освен че съм известна като художник и писател, работя нещо друго... и успявам да намеря време за всичко.

- За какво ви разпитваха децата?

- Срещата беше съвкупност от журналистически въпроси, много добре формулирани и зададени умело от малките журналисти. На въпроса защо съм написала първата си книга, аз им отговорих: „Никога не съм мислила, че ще ми се случи да вляза в кожата на "писател". При организирането на срещи с деца и при проверката на техните знания във връзка с легендите за Сливен, се оказа, че децата от града познават само 3 легенди - за Халката, за Архангела и за Еньова булка. Когато разбрах това, си мислех, че съм "изпитвала" децата за непреподаван материал. Нещо, които те можеха, според тогавашните ми схващания, да научат от родителите си, от бабите и дядовците си. Към този момент аз бях реализирала изложбата си "Полулегенда - полуград" и вече бях прочела много от легендите. Така от края на октомври, когато си поставих за цел да напиша, каквото знам, до Коледа, когато първата книжка "55 легенди от сливенския Балкан" излезе от печат, успях да реализирам намерението си. След половин година стана факт и втората книга "25 страховити истории за змейове и самодиви, шетали из сливенския Балкан". Така, без да искам, станах писател, а картините, които бях нарисувала, станаха илюстрации на легендите. Последваха и други творчески опити. Едно от децата ме попита дали съм посветила някоя от творбите си на мой близък човек. А отговорът беше книжката, която им показах - "Пътешествието на вълнена нишка", в която главно действащо лице е моята 9-годишна внучка Дорина.

- От какво още се интересуваха младите журналисти?

- Говорихме за изложбите ми и другите творчески планове. Попитаха и за дейността на фонда. Аз им казах, че целта на нашия екип е да стигне до повече хора от нашия град и регион. Затова работим с децата от всички училища, детски градини и читалища от региона. Попитаха ме кои са учителите, които никога няма да забравя. Тъй като от 5 до 8 клас съм учила точно в това училище, изброих имената на любимите си учители по математика - Атанас Пенчев и Илия Марков, на класната си ръководителка и учителка по литература – Хитрова, и на учителката си по биология и рисуване - Маргарита Захариева, благодарение на която имах многобройни опити-предизвикателство за рисуване на "илюстрации" /на черната дъска, с тебешир/ към уроците, защото училището тогава беше ново и не разполагаше с нагледни материали за провеждане на занятията по ботаника, зоология и анатомия. Поздравих ги за хубавата зала и красивото училище. Казах им, че във фонда си сътрудничим и с още една видна възпитаничка на това училище - Йордана Кунчева, която специално за децата на Сливен е създала книжките за оцветяване "24 носии от Сливенския край" и "Хайдушки времена". Казах им още, че те могат също като нас двете, да станат успешни граждани на Сливен. Една много уверена млада журналистка, мисля, че се казваше Гергана, ми благодари и ми пожела сбъдване на всичките ми мечти, свързани с творчеството, а един много чаровен младеж на име Асен просълзено ми благодари за отделеното време и ми подари страхотен букет. Сбогувахме се, но си обещахме да се срещнем пак... в галерия „Седем”, където децата могат да видят в изложбата ми "Фучила" нарисуваните образи на внуците ми, преплетени с килимени шарки от Котленско.

Посещения: 11

„Големите разказвачи с детски сърца-2”

Изява в рамките на проект „Големите разказвачи с детски сърца-2” се състоя на 21 ноември. Проектът на сдружение „Семафор” бе финансиран от Дарителски кръг на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”.

Изявата се проведе в ОУ „Елисавета Багряна”. Четирите трети класа в училището бяха домакини на театралната формация към Арт-център „Седем”, с ръководител Вяра Начева, която представи разказа на Константин Константинов „Босата команда”. С много настроение и заряд младите театрали и Вяра Начева разказаха за страхотната команда, влязоха в ролите на момчетата и техните приятели-животни, а учениците благодариха с бурни ръкопляскания и много смях.

„Проектът се занимава с Константин Константинов като автор и с неговото творчество, сподели Вяра Начева. По проекта сме предвидили да направим пиеса от негови произведения, а преди това - четения на негови разкази в различни училища. Целта ни е децата да опознаят интересното творчество на Константинов, и да ги освободим от стреса от четенето. Защото четенето е едно от най-хубавите неща, които ни се случват, нещо, което ни прехвърля в друг свят, и трябва да се научим да се възползваме от цялото това богатство. Днес представяме разказа „Босата команда”, който е много подходящ за възрастта на третокласниците. Участват деца от театралната ни трупа, както и доброволци, които разбраха за проекта и пожелаха да се включат в него. Пред по-големите ученици представяме други разкази на Константинов”.

Дарителски кръг „За по-доброто бъдеще на Сливен” бе организиран от фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Дарителският кръг като метод за набиране на средства е вдъхновен от опита на Финансиращата мрежа във Великобритания (The Funding Network, UK). У нас моделът е пренесен от Фондация „Работилница за граждански инициативи“, която през 2012 г. стана лицензиран партньор на TFN, UK. Дарителските кръгове в страната се организират от обществените фондации, чиято основна цел е развитие на местната филантропия.

Посещения: 15

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version