fund sliven

Switch to desktop Register Login

На кулинарно пътешествие в с. Медвен

Продължава кулинарната ни разходка с помощта на сборниците „Вкусни пътешествия из Сливенския край“. Днес представяме рецепти от село Медвен, които бяха предоставени от жители на селото по време на кулинарната изложба по проекта в с. Жеравна, и включени в двата сборника.

Салата от зелен фасул по медвенски

Продукти: една средно голяма купичка млад зелен фасул, 2 главички чесън, 1 к.ч. олио, 2 с.л. оцет, връзка копър (магданоз), сол.

Приготвяне: Изчистеният от връхчетата зелен фасул се нарязва напречно на 2-3 парченца и се пуска във вряща подсолена вода до пълно омекване. Прецежда се през гевгир и се нарежда в салатена чиния. Обеленият чесън се начуква в дървена гаванка на кашица с малко сол. Добавят се олиото и оцетът. С получената смес фасулът се залива и се поръсва с наситнения копър.

Гръмната чорба от зелен боб /Медвен/

В студена вода се нарязват лук и чушки. Като поврат 2-3 минути, се добавят зелен боб и червени домати. Когато бобът уври, се слагат картофи, кисели сливи, смачкват се и преди сваляне от огъня се добавят много пресен копър, магданоз и гюзум.

Чорба от киселец /Медвен/

Нарязва се пресен лук в студена вода и се слага да заври. Прибавя се нарязаният киселец и се оставя да ври, докато промени цвета си. Отделно се размиват 2-3 лъжици брашно и се слагат в чорбата, за да не е бистра, добавя се ориз, а 2-3 минути преди свалянето от огъня се слагат и пресен магданоз и копър.

Уторак /яхния/ по медвенски

Продукти: 1 двойна шепа зелен фасул; 4 картофа; 2 глави лук; по една шепичка магданоз и джоджен; 1 ч.л. червен пипер; 5 с.л. олио; сол

Приготвяне: Изчистеният от връхчетата зелен фасул се начупва на две, а обелените картофи и лукът се нарязват като за яхния. Лукът се изпържва в мазнината, сипва се червеният пипер и се долива 1 ч.ч. вода. Щом водата кипне, се прибавя зеленият фасул, а като омекне, се пускат картофите заедно със зелените подправки. Яхнията се приготвя на средно силен огън и се вари, докато остане на мазнина. Всяка порция се сервира поръсена с магданоз.

Гювеч /Медвен/

Продукти: 1 кг свинско филе; 40 мл олио; 1 голяма глава лук; 70 г гъби; 2 моркова; 2 домата; 300 г печени чушки; 70 г зелени бадеми; 1 връзка магданоз, ситно нарязана; 2 лимона; 4 люти чушки; сол и черен пипер

Приготвяне: Месото се нарязва на филии, почиства се от ципите, начуква се, овкусява се със сол и черен пипер и се запича на тиган. Нарязва се на ивички и се слага в съд с похлупак да се задуши. Зеленчуците се почистват. Лукът и гъбите се нарязват на полумесеци, морковите и доматите - на кубчета, а печените чушки - на ивички. Нарязаните зеленчуци се запържват за кратко в сгорещеното олио до полуготовност. Месото се смесва със задушените зеленчуци. Добавят се зелените бадеми и ситно нарязаният магданоз. Сместа се пресипва в гювеч, а отгоре се нареждат кръгове домати и лимон. Гювечът се пече 30-40 минути във фурна на 200 градуса. При сервиране се гарнира с прясна люта чушка.

Змийски /замилски/ лапад със свинско /Медвен/

Змийският лапад е растение, което от незапомнени времена присъства в кухнята на хората от Котел и района. Нарича се така, заради формата на листата, които са по-дълги и тънки и според поверието, заради миризма, която отблъсква змиите. Използва се и в медицината и козметиката, но освен лечебно е и силно отровно. Затова трябва внимателно да се изсуши и обработи, преди да се сготви. Според стари текстове, през Средновековието билката е била използвана като психоактивна добавка във виното, а майките слагали изсушен лист в люлката на детето, за да го пази от уроки. Хората от селото берат змийския лапад през пролетта, рано сутрин, докато не е паднала росата и задължително с ръкавици. Почистват листата и ги оставят да увехнат. След това ги сплитат на плитки и ги съхраняват на сухо и топло място, за да изсъхнат. През зимата приготвят задушено с листа от змийски лапад и свинско месо, готвят го и само с ориз, на фурна. Ето и рецептата за змийски лапад със свинско: около килограм свински гърди се запържва до зачервяване и се прехвърля в дълбок глинен гювеч. Измитият лапад се попарва, за да омекне, и се прибавя към месото. Добавят се сол и червен пипер, малко вода. Задушава се около час и половина на бавен огън до омекване на месото. Сервира се с червено вино, но не се препоръчва на хора с високо кръвно.

Сладка баница с ябълки и сини сливи /Медвен/

Продукти: за тестото: 5 яйца; 1 кубче мая; 100 мл вода или мляко; 1 щипка сол. За плънката: 200 г орехи; 100 г стафиди; 100 г сушени сини сливи, нарязани на кубчета; 1 ябълка, настъргана; настърганата кора от 1 лимон; ½ ч. л. канела; 2 с. л. галета; 2 с. л. олио; 1 щипка сол

Приготвяне: Сместа се омесва до получаване на хомогенна маса. Оставя се да втаса около 15 мин. От втасалото тесто се оформят кръгли топки, които се точат на кори. Всички съставки за плънката се смесват. Корите се поръсват с олио, плънката се разпределя върху тях и се завиват на рула. Подреждат се в тава под формата на розички. Баницата се пече 25 - 30 мин. на 150 градуса. Преди да се поднесе се залива със сироп от вода, захар и малко ванилия.

През 2019 г. НЧ „Пробуда-1938“ – с.Панаретовци работи по проекта „Вкусни пътешествия из Сливенския край“, финансиран по Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен 2018”, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Проектът имаше за цел да опази и популяризира традиционни кулинарни рецепти от региона чрез издаването на сборниците “Вкусни пътешествия из Сливенския край“. В сборниците са документирани автентични ястия, свързани със Сливенския край. По проекта се проведоха срещи в 12 населени места (Сливен и селата Драгоданово, Мечкарево, Николаево, Старо село, Тополчане, Трапоклово, Самуилово, Глушник, Панаретовци, Бяла и Ковачите) с представители на читалища и местни жители, познаващи традициите, бяха събрани рецепти, организираха се кулинарни изложби, изготвени бяха кулинарни анкети и др.

Посещения: 156

Чудеса, творени от изворните води на Синята планина

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ продължава. В публикации през месеца ще ви припомним легенди за лековитата вода на Карандила, публикувани в книгата „22 отговора на въпроса: „Защо Сливен?“ на Дора Куршумова.

Продължаваме със следващата легенда.

ЧУДЕСА, ТВОРЕНИ ОТ ИЗВОРНИТЕ ВОДИ НА СИНЯТА ПЛАНИНА

            Сред синевата на Сливенския балкан някога, преди много години се родило изворче. Огледало се. Високо горе синеело небето, наоколо, докъдето стигал погледът му, се виждали дъхави билки и вековни букаци, а надолу - сивосинята скала, която му позволила да погледне към белия свят.

            Когато се ослушало, изворчето чуло съвсем нови звуци. Чудни птичи песни огласяли околността. Съвсем слабо, едва-едва се чувал подземният говор на водата, която бързала към красивия светъл свят. Долу, близо до сърцето на скалите, водите си играели само с камъните, промушвали се между тях и търсели нови непознати пътечки. Там водата не можела да чуе шепота на вятъра, звука от падащите листа и приказките на хората. Ехото засилвало тихото клокочене и то вече звучало като тихо боботене. Но птичите песни били много по-мелодични.

            Любопитно било изворчето и тръгнало по надолнището. Обиколило варовити камъчета, минало покрай няколко тревички, но все така стремително продължавало пътя си. Срещнало друго изворче, на вид също като него беличко. Огледали се двете и мълчешком се разбрали заедно да продължат пътуването. По пътя си приютили още няколко изворчета. Всички те идвали от една и съща планинска местност. Извирали на малко разстояние едно от друго и общото между тях било, че мехурчетата въздух, които ги канели да погледнат към красивата природа, ги правели да изглеждат бели.

           Понякога край малките изворчета минавали хора. Странен бил ритуалът, който изпълнявали. Първо се покланяли на кристалния извор, после пълнели шепите си с леденостудена вода, отпивали жадни и отправяли поглед, пълен с благодарност, към майката природа. Хората, които ходели по тези места, ги нарекли Белите извори. Продължавали белите извори пътя си към долината. Срещнали извор, който хората наричали Мальовския. Заедно с него образували Малката река и продължили пътя си. Вече нищо не можело да им се опре.

            Един бук, който се оглеждал във водите на рекичката, и прошепнал, че трябва да намери някоя по-пенеста река и в нея да влее бистрата си водица. Така букът предсказал вливането на Малката река в Новоселската.

            Приказлива била по-голямата река. Разказала на малката си посестрима, че от дясната и страна към нея се присъединили реки от доловете, наречени от хората със странните имена Доганчетата и Бостанлъка. Към голямата река дошли и реките от рътлините Лясков рът и Кьошка. Така водите на Новоселска река чертаели пътя си към долината, бистри и пенливи.

            Станало и весело на Новоселската река. Толкова интересно било това пътешествие и такива приятни срещи и била подготвила природата. Решила да си направи водопад и, за да не бъде самичък, направила до него вир. Водата във водопада падала от четири метра, а дълбочината му била почти три. Небето се огледало във вира и той станал син. Хората нарекли водопада и вира с едно и също име - Синия вир.

            Харесала реката творенията си. Радвала се, когато щастливите хора, гледайки водопада, благославяли природата. Ала реката трябвало да продължи пътя си.

            Малко по-надолу решила да направи друг водопад. Избрала си една канара, която хората наричали Крайчева канара. Така доставила радост на сливенските деца, които през лятото се къпели на това място. Част от водите на реката тръгнали по западния скалист склон на планинския масив и подкарали две тепавици и една бара, построени от изобретателния сливналия Иван Крайчев Басана.

            Останалата част от водата на Новоселска река продължила необезпокоявана пътя си към долината и стигнала до един мост, който хората нарекли Новоселски мост. Там се състояла дългоочакваната среща с една също толкова пенлива и бистра река на име Селишка. Реките продължили заедно пътя си. Новоселската река вече имала с кой да размени няколко приказки. Разказала на посестримата си своята история - за водопадите и за малките рекички, които дошли отляво и отдясно. На свой ред Селишката река разказала случки от пътешествието си. Оказало се, че реката се е получила от сливането на Манастирската и Аблановската реки, а хората и дали ново име. Двете реки уж с един поглед се разбрали да продължат заедно, пък никоя от тях не искала да отстъпи, когато избирали име на получилата се по-голяма река след срещата им. Чули ги хората като се карат и решили да измислят друго име на общата река. Нарекли я Селишка река. Аблановската река идвала чак от местността Абланово, където сбрала водите на десетина изворчета от изток, запад и юг. Манастирската река пък била събрала изворни води от изток и запад и това, че минавала край манастира „Свети Спас“, определило името и. После завивала наляво от Свети Тодоровото аязмо и чак тогава сляла водите си с Аблановската река.

            Направили си сладка раздумка реките и като една голяма река поели на юг и не усетили как стигнали до мястото, където ги очаквала нова среща. Асеновска река била още по-голяма и пенлива. Признали мълком силата и пълноводието и, реките се събрали и се устремили към долината на Тунджа. Асеновска река разказала, че идва много отдалече, чак от склоновете на върховете Брусия и Качулка. Приела по пътя си всички малки реки, които търсели вярната посока към долината. Така във водите и се влели бистрите струи на Варовита река, Магарешка река и Колешница. Разказала им и за тънкото свирене на вятъра, който идва от Асеновското дефиле. Описала им къщите, градините, шарените черги и пухкавите губери, които е видяла по пътя си. Разказала им за гъстите върбалаци, които се опитвали да спрат реката, за да поприказват малко с нея.

            „Чудо голямо!“ ще каже някой. Реки има в цяла България. Какво е особеното тук и защо някой си мисли, че тези реки са по-различни от другите? Първото отличително нещо е, че водата в тези реки е била чиста и мека. Успявала да направи така, че от жълтакавата сплъстена овча вълна да се получат бели пухкави къдели. Попаднали в ръцете на работните жени и подпомогнати от хурките и вретената, те ставали на чудни нишки. От тях неуморни майсторки тъкачки правили аби и шаяци, търсени от чуждите търговци по целия свят.

            Докато ставаше дума за пътешествията на реките, не споменах за безбройните вади, които едно време са течали из целия Сливен. Водата, течаща по вадите, помагала на трудолюбивите хора да движат многобройни воденици, чаркове и табашки долапи за козяци, килими и кебета. Във всяка къща, през която минавала вада, от ранно утро до късно вечер младите и възрастните жени, девойките и дори децата били отдадени изцяло на домашно текстилно производство. Многобройните вади се спускали от дефилетата и Бармук баир и пронизвали целия град.

            Когато строяли дуварите на къщите си, хората изграждали по специален начин местата, от които ще влиза и излиза водата от вадите. Отворът, през които преминавала водата, наричали „суел”. Прането на вълнените тъкани ставало в дървено корито. С помощта на дървената бухалка и силните удари намокреният плат ставал мек и плътен. По-късно ръчната работа била сменена от многобройни тепавици и бари, които били задвижвани с вода от големите вади.

            Следвайки своя път, част от водите на тези вади се отклонявали по улиците и дворовете на къщите в „Ново село“, централната част на Сливен, „Комлука“ и „Клуцохор“, като задвижвали някои воденици и дараци, построени в града и около него.

            И това, дето е написано по-горе, ако не е чудо... Тези извори, реки и вади са сътворили славата на града, за който се е казвало, че е най-ръкоделният град в България в онова време.

            Може би от сливането на бистрите изворчета, докато станат на поточета, от сливането на поточетата, докато станат малки рекички, от сливането на малките рекички, докато станат голяма пълноводна река, идва името на Сливен. Кой знае?

            Изворите продължават да бълбукат и да пеят песни за тревички, за варовити камъчета, за цветя, за птички и за пеперуди. Взели сила от Сините камъни, пазени от дебелите сенки на вековните букаци, целувани от слънчевите лъчи, изворите носят живителната глътка, която прави така, че ден след ден сърцето на града да тупти.

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 106

Пътешествието ни по пътя на виното продължава

Скъпи приятели, продължаваме да ви припомняме интересни факти за нашия регион. Чрез няколко публикации ще надникнем в изданието „Пътят на виното в Сливенския край“, издание на ОДФ-Сливен. На страниците на този своеобразен пътеводител в света на виното в региона са представени 10 от най-големите и известни винарски изби. Изданието съдържа информация на български и английски език за развитието на всяка винарска изба, представени са и най-известните продукти на всяка марка. Книгата включва и интересни текстове за виното, за видовете съдове за вино, открити от археолозите край Сливен, легенди и древни български предания за напитката на боговете и др.

Представяме ви текста „Виното и траките“ на директора на РИМ-Сливен Николай Сираков. Текстът е включен в изданието.

Виното и траките

Писмените извори от Тракия изобилстват със сведения за пирове, често третирани от античните автори като обикновено пиянство. Редица древни писатели осмиват невъздържаността на траките по отношение на виното.

Анетей (античен автор) смята, че всички траки са пияници. Дори и тракийските жени пиели чисто вино, без да го разреждат с вода. Павсаний (съвременник на траките) специално отбелязва, че преди да влязат в сражение, траките си придавали смелост чрез виното. Разбира се, няма да се доверим на изказаното мнение от древните писатели, защото знаем, че гръцките писатели не са особено коректни спрямо своите северни съседи – траките. Честата употреба на вино при траките трябва да свържем с техния бит и традиции.

Един от начините за консумация на вино е пирът. Пирът е основна ритуална форма на социално общуване в архаичното общество. Участието в царския пир е било белег на особена милост от страна на владетеля и тази привилегия получавали само особено заслужили хора. За участие в пира е бил необходим социален ценз – принадлежност към върхушката на обществото, т.е. аристокрацията.

Пирът е кулминацията и на сватбените обреди. По време на съвместното угощение фактически настъпва помирение между двата рода – на невестата и младоженеца.

По време на пир обикновено се извършва и церемонията по коронясване на владетеля във всички древни общества.

Най-важното е, че пирът има и чисто религиозен смисъл, залог за благополучие на царя, а оттук и за целия народ. Обикновено пирът се отъждествява с жертвоприношение към боговете – отделя им се част от храната и напитката.

Свещената напитка донася дълголетие, вечна младост и безсмъртие. Виното осигурява „най-добрата храна за пътуването на душата“ и гарантира безсмъртието на умрелия. Самото пиене на вино и поръсване с вино има магично действие – божественото питие носи изобилие, здраве, благоденствие. Поръсването с вино има благославящо действие за траките. Свръхбожествената напитка – виното, е определящ белег на културния подреден със социални норми начин на живот. Движението на виното по вертикалната ос на ритона има ритуален смисъл, тъй като при преминаването се свързват точките „горе“ и „долу“, т.е. извършва се решителен преход, докато се стигне до възлиянието на напитката. Именно чрез възлияние с вино се възстановява нарушеното естествено състояние на космоса и се премахва хаосът.

Литературното тракийско учение – орфизъм, приема Загрей като „първия Дионис". Загрей е пряк наследник на Зевс /върховен гръцки бог/, като баща му нему предоставил цялата световна власт. Хера /съпруга за Зевс/ обаче в изблик на ревност поръчала на титаните да го отмъкнат. При преследването той няколко пъти се превъплътил, но накрая, когато бил бик, титаните го разкъсали. Те го разкъсали на седем части и започнали да ядат тялото му, полу-сурово, полу-опечено. Атина – Палада /богиня на победоносната война/ спасила сърцето на Загрей. Зевс наредил на Семела да погълне сърцето на Загрей и по този начин я оплодил. Така се родил „вторият Дионис", според литературното учение на траките.

Виното е културен дар на Дионис за човечеството, а не само характерен атрибут на бога. Пиенето е важна тема в Дионисовия мито-ритуален кръг. Чрез него постигаш бога. Пиенето става нещо като тест за принадлежност към културата. Траките разглеждали пиенето по един естествено митичен начин – виното е напитка, която има за цел да те напие, т.е. да те отведе в друг свят, поради което нарушение на нормата би било да не се напиеш, т.е. да откажеш да се приобщиш към бога.

От първата капка кръв, паднала от опашката на принесения от Мирта в жертва бик, израснала и първата лоза. Жертвата винаги довежда до установяване или до възстановяване на културни норми. Краят на този процес отвежда към културния резултат – напитката.

Както се вижда, това осигурява на напитката първостепенна роля в религиозните представи „смърт – плодородие – живот", както и в земеделския календар, така и в социалния живот на обществото. Ето защо тази напитка – виното, става напитка на безсмъртието.

Припомняме, че през 2018 г. и 2019 г. се проведоха Фестивалите на винарите „Вино и творчество“, организирани от Община Сливен, в партньорство с фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Проведоха се и конкурсите „Вино на народа“, в категории бяло вино, розе и червено вино, а всеки посетител можеше да дегустира различните вина и да гласува за тези, които са му харесали най-много. През 2019 г. наградата „Вино на народа“ получи ВИ "Шато Ботево" - за бяло и червено вина; а ВИ "Афузов" - за розе. Наградите за любители-винари отидоха при Румен Плачков - за бяло вино; Боян Пасков - за розе; Явор Плачков - за червено вино.

 

Днес ви представяме ВИ „Шато Ботево“, включена в изданието „Пътят на виното в Сливенския край“.

 

Винарска изба „Шато Ботево“ отваря врати през есента на 2013 година. Тя се намира в местността Балталък, в землището на с.Ботево, общ.Тунджа. Има на разположение над 1000 дка лозови масиви, собственост на основните й партньори – фирма „Ставен“ АД. Лозята са с богата сортова структура. Отглеждат се Пино Гри, Шардоне, Вионие, Совиньон Блан, Траминер, Мускат, Гренаш, Пино Ноар, Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Сира, Барбера. Съдовият капацитет е предвиден за преработка на 750 тона грозде. То се приема само по гравитачен метод. Избата разполага с модерна техника за обработка и стабилизация на виното. Има възможност за поддържане на постоянна контролирана температура. Условията в избата осигуряват качествено развитие на младите вина в бъчви. Избата разполага с над 600 нови бъчви от френски и американски дъб с различни степени на изпичане. Готовото вино се подготвя за пускане на пазара на модерна бутилираща линия, позволяваща както затваряне с коркови тапи, така и с винтова капачка. Избата притежава иновативна пречиствателна станция, работеща на биологичен принцип, която позволява пълно и безопасно отвеждане на отпадните продукти от производството, с оглед опазване на околната среда. Основните серии, които произвежда ВИ „Шато Ботево“, са „Ставен“ и „Филигран“. Поради голямото разнообразие на сортове се залага предимно на купажни вина. Подбират се такива които да пасват на основната линия на сериите. Вината от серия „Ставен“ са по-скоро свежи и плодови, докато тези от серия „Филигран“ са по-наситени, плътни и отлежават по-продължително в бъчви.

„Пътят на виното в Сливенския край“ е издание на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 103

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version