fund sliven

Switch to desktop Register Login

На кулинарно пътешествие в Котел

Продължава кулинарната ни разходка с помощта на сборниците „Вкусни пътешествия из Сливенския край“. Днес представяме рецепти от Котел, които бяха предоставени от жители на града по време на кулинарната изложба по проекта в с. Жеравна, и включени в двата сборника.

 

Рибена чорба /Котел/

Продукти за 10 порции: 750 г пъстърва; 50 г растително масло; 50 г маслини; 80 г кромид лук; 80 г моркови; 350 г домати; 80 г магданоз; 70 г целина; 420 г картофи; 50 мл вино; 30 г брашно; 2 яйца; 300 г кисело мляко; 100 г лимони; 2 г черен пипер; 1 дафинов лист; 30 г сол

Приготвяне: В мазнината се задушават почистените и нарязани лук, моркови и целина. Сварява се рибата (почистена от главата) и се прибавят предварително задушените зеленчуци, дафинов лист, картофите, нарязани на кубчета, нарязаните домати и маслините. Овкусява се и се застройва с варена застройка, приготвена от млякото, брашното и яйцата.

Запечени пиперки със сирене и яйца по котленски

Продукти: 10 изпечени и обелени пиперки (може и от буркан, но изцедени); 1 купичка твърдо сирене, натрошено на едро; яйца - по едно според броя на лицата; 1 ч.л. червен пипер; 1 к.ч. олио; сол при нужда

Приготвяне: Всяка пиперка се нарязва по дължина и на три и се подрежда в предварително намазана тавичка. Между тях се правят ”гнезда”, в които внимателно от ниско се чуква по едно яйце. Върху пиперките и яйцата се разпределя равномерно натрошеното сирене, а отгоре се залива с останалата мазнина. Ястието се запича в предварително загрята фурна. При сервирането всяка порция се поръсва с черен пипер или с подлучено кисело мляко.

Яхния от млада градинска тиква по котленски

Продукти: 1 тиква от есенните с големина на детска главичка; 2 глави лук; 1 връзка копър; 1 к.ч. ориз; 1 ч.л. червен пипер; 1/2 ч.ч. олио; сол

Приготвяне: Тиквата се нарязва на малки парченца с големината на локум и заедно с наситнения лук се задушава в мазнината до омекване. Прибавят се червеният пипер и оризът и се долива с 1 ч.ч. топла вода. Ястието ври на умерен огън до пълното му сваряване. Всяка порция се поръсва с наситнен копър.

Лапа по котленски

Продукти: 1 опаковка кори, 1 ч.ч. сварен ориз, 1 купичка кораво краве сирене, 3 яйца, 1 равна ч.л. градинска чубрица, ½ ч.ч. олио, 1 малка бучица масло, 1 ч.ч. кисело мляко.

Приготвяне: Оризът се сварява в леко подсолена вода и се прецежда през гевгир. Смесва се с натрошеното на едро сирене, чубрицата и разбитото яйце. Нареждат се първите две кори върху намазана тавичка с мас и се разнася плънката, следват пак две кори и т.н. Най-горната кора се нарязва на квадратчета и се залива с разбитото мляко, яйцата и разтопеното масло. Лапата се пече в предварително затоплена и умерена фурна.

Къдрави тиганички по котленски

На Бабинден характерно за Котел е правенето на тиганички. Всяка котленка има специална звездовидна форма с дълга дръжка. В тигана с горещото олио се слага формата и се сипва обичайния разтвор. Носят се на бабата за празника. Кумовете се калесват с тиганици и вино и ракия.

Сладък булгур /Котел/

На третия или деветия ден от раждането на детето се прави пануда, на която се канят близки жени. На това събиране задължително се вари булгур. В един казан се слагат 3 кг почистен ориз, 10 кг булгур, 9 кг захар, 12 л мляко, може да се сложи и малко овес. Гостенките се черпят с ракия, пита и булгур.

Баница с ориз /Котел/

За Нова година в Котел единствено правят баница с ориз /лепило/. Сварява се една кафяна чашка ориз, слагат се натрошено сирене, 8 яйца, чаша свинска мас, кисело мляко и сода. Разбърква се добре и се получава лепилото. Редят се корите, а между тях се разстила лепилото. Най-отгоре се залива със същата смес. Пече се като обикновена баница.

Новогодишна пита за Васильовден /Котел/

Продукти: 1 кг брашно; 300 г захар; 100 г прясно масло; жълтък от 1 яйце; карамфил, канела и анасон на вкус.

Приготвяне: Захарта се разтопява в половин литър хладка вода и се сварява на сироп заедно със ситно счуканите карамфил, канела и анасон. Сиропът се прецежда през сито, смесва се с разтопеното масло и постепенно се прибавя към брашното. Омесва се жилаво тесто, което се покрива с кърпа и престоява на топло 12 часа. След това тестото се омесва повторно и се разстила в тава. Питата се намазва с разбития жълтък и се украсява с вилица. Пече се в умерена фурна.

През 2019 г. НЧ „Пробуда-1938“ – с.Панаретовци работи по проекта „Вкусни пътешествия из Сливенския край“, финансиран по Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен 2018”, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Проектът имаше за цел да опази и популяризира традиционни кулинарни рецепти от региона чрез издаването на сборниците “Вкусни пътешествия из Сливенския край“. В сборниците са документирани автентични ястия, свързани със Сливенския край. По проекта се проведоха срещи в 12 населени места (Сливен и селата Драгоданово, Мечкарево, Николаево, Старо село, Тополчане, Трапоклово, Самуилово, Глушник, Панаретовци, Бяла и Ковачите) с представители на читалища и местни жители, познаващи традициите, бяха събрани рецепти, организираха се кулинарни изложби, изготвени бяха кулинарни анкети и др.

Посещения: 126

Чешмите на Сливен от миналото

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ продължава. В публикации през месеца ще ви припомним легенди за лековитата вода на Карандила, за сливенските чешми, за минералните бани и др., публикувани в книгата „22 отговора на въпроса: „Защо Сливен?“ на Дора Куршумова. 

Продължаваме с нова легенда.

 

СЛИВЕНСКИТЕ ЧЕШМИ ИЛИ АМНЕЗИЯТА НА ВОДАТА

Природата е надарила Сливен с обилнотечащи изворни и подпочвени води. Махалите на града са разположени в конусовидна местност като ветрило, което започва от устията на трите сливенски реки и ги насочва към полето. Още има сливналии, които помнят течащите през улиците и дворовете на къщите вади. Сливен се отличавал от другите възрожденски градове и по броя на чешмите си. Из целия град имало благославяни чешми – в  централната търговска част, във всички махали и в къщите. В някои от махалите даже имало и по две чешми.

    Освен като Града на стоте чешми, Сливен се славел и с красивите си три шадравана.

Нямало сливенска къща без кладенец. В някои къщи имало изграден общ кладенец в зида, който разделял къщите. Водата, която течала в чешмите и шадраваните, идвала от извора Кадън кайнак, намиращ се над фабриката на Добри Желязков. Тръбопроводите били заровени дълбоко в земята, водопроводите били направени от глинени кюнци, а от външната страна били покрити с варовик.

    Имало и чешми, облицовани с мрамор. От тях постоянно течала леденостудена балканска вода. Сливналии обичали чешмите си и в дните, чествани в прослава на водата, им устройвали водосвет. Обкичвали чешмите с люляк и божур, после свещеникът прочитал словото си, потапял китка босилек във водата и поръсвал насъбралите се за здраве.

    Големият шадраван представлявал красива гледка. Водоскокът, оформен като живописна ориенталска беседка, се намирал на площада на търговския център Аба пазар. Близо до него пред входовете на централните халища също е имало чешма. Чешми са леели вода в началото на Темната чаршия, близо до храма ”Св.Димитър”, в самия конак, а  в затвора е имало резервоар за вода.

    След Освобождението в Сливен са започнали да строят обществени чешми. Формата им била квадратна, а височината и ширината били около метър и осемдесет. Иззидани от тухли, с покрив от керемиди и прикриващ железен капак, чешмите утолявали жаждата на минувачите денонощно. 

    Една такава чешма допреди няколко десетилетия е леела водите си в махалата Гюрчешма. Нарекли чешмата така, защото водата бликала много силно. От трите и бронзови чучура струяла чиста балканска вода, идваща от мястото, където се сливат Аблановска и Манастирска реки. Край чешмата непрекъснато тракали бакърчета и стомни. Докарвали коне за водопой чак от кавалерията. Привечер кравите, които се завръщали от паша, се спускали жадно към каменното корито.

    Около Гюрчешма водосветът бил особено тържествен. Отличавал се с това, че благодарните хора, живеещи в околността, приготвяли за празника пълни билници с черно гергевешко вино. Съседите оградили чешмата с айтоски каменни корита. В малка ниша имало медно тасче с надпис ”За здраве и помен, подарък от поклонница Арнаутката”.

    Лъвова чешма леела водите си в края на “Ново село”. Когато заправили водопровода от Равна река, оставили тази чешма край пътя. Хората оградили чешмата с тухли и вар, а след месец някой сложил отгоре отломена отнякъде циментова лъвска глава. Така намерила името си чешмата и останала в спомените на тези, чиято жажда утолявала ден след ден.

    След прокарването на градския водопровод през 1910 г. на десетина места в града били поставени метални кръгли чешми, високи около 1.20 м и широки 30 см. За пускане на водата служела странична дръжка.

За съжаление, голяма част от тези чешми са вече само спомен.От времето, когато Сливен се славел като Града със стоте чешми, са останали само някои наименования на районите, в които са текли бистрите води.

    В местностите около града има многобройни чешми, от които тече ледена и вкусна вода. По пътя за Ичера ни чакат да утолим жаждата си  Андреева, Бояджиева и Думанова чешми. Аблановската, Даулската и Карандилските чешми носят имената на местностите, в които изливат чистите си води. Бялата вода и Папратливия кайнак носят поетични имена, дарени им от благодарни хора. Изворът-чешма Свети Георги напомня за аязмото, около което е бил построен преди векове храма в едноименната местност. Равна река и Сивилова чешма продължават да леят водите си в сенките на Карандила. Чешмите Ловна и Трудовашка напомнят за труда на създателите си и насочват отпилите глътка вода пътници да благодарят за този дар, който е просъществувал десетилетия.    

    Може би най-известната чешма в България, която продължава да лее водите си близо до Сливен, е Драгиева чешма. Осветена от свещеник, както му е редът, на Петровден през 1933 г., сгушена в букака, чешмата  прославя прелестите на нашия прекрасен край вече осемдесет лета.

    Дойде време, когато си купуваме вода така, както си купуваме лакомства. Живителната течност, идваща по водопроводната мрежа, отдавна е забравила пътеките, които е пребродила. Може би е останало в паметта и нещо от варовитите камъчета или от уханните билки, от които е поела по пътя си до нас.

    Изворите на Сливенския балкан продължават да чертаят пътеките си. В сенките на планината има още толкова много непресъхнали чешми. Нека преди да отминем, напълнили шепите си с живителната течност, да благодарим на този природен дар и на тези, които са съградили чешмата, пазителка на тайни, прошепнати от водата.

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 293

Из „Пътят на виното в Сливенския край“: ВИ „Шато Ботево“

Скъпи приятели, през месеца разгръщаме страниците на изданието на ОДФ-Сливен „Пътят на виното в Сливенския край“. В този своеобразен пътеводител в света на виното в региона са представени 10 от най-големите и известни винарски изби. Изданието съдържа информация на български и английски език за развитието на всяка винарска изба, представени са и най-известните продукти на всяка марка. Книгата включва и интересни текстове за виното, за видовете съдове за вино, открити от археолозите край Сливен, легенди и древни български предания за напитката на боговете и др.

 

Припомнихме ви и за проведените през 2018 г. и 2019 г. Фестивали на винарите „Вино и творчество“, организирани от Община Сливен, в партньорство с фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. По време на фестивалите се проведоха и конкурсите „Вино на народа“, в категории бяло вино, розе и червено вино, а всеки посетител можеше да дегустира различните вина и да гласува за тези, които са му харесали най-много. През 2018 г. наградата „Вино на народа“ отиде при ВИ „Кермен“ за тяхното мерло, а през 2019 г. наградата „Вино на народа“ получи ВИ „Шато Ботево“ - за бяло и червено вина.

Днес продължаваме представянето на ВИ „Шато Ботево“ и нейните продукти.

Винарска изба „Шато Ботево“ отваря врати през есента на 2013 година. Тя се намира в местността „Балталък“, в землището на с. Ботево, общ. Тунджа. Има на разположение над 1000 дка лозови масиви, собственост на основните й партньори – фирма „Ставен“ АД.

Основните серии, които произвежда изба „Шато Ботево“, са Ставен и Филигран. Поради голямото разнообразие на сортове, се залага предимно на купажни вина. Подбират се такива, които да пасват на основната линия на сериите. Вината от серия Ставен са по-скоро свежи и плодови, докато тези от серия Филигран са по-наситени, плътни и отлежават по-продължително в бъчви.

 

Серия Ставен Пино гри & Совиньон блан 2016 ЗГУ Тракийска низина – Това е бяло вино със сламено-жълт цвят, събиращо в себе си характеристиките на двата сорта. Виното е с аромат на зрели тропически плодове като грейпфрут и манго, със свежи тревисти нотки. Внимателно подбраното грозде, идващо от лозята в близост и ферментирало контролирано при ниски температури, носи в себе си духа на слънчевите склонове край с. Ботево.

Серия Ставен Розе 2016 ЗГУ Тракийска низина – Това вино е произведено от сортовете Пино Ноар, Мерло и Каберне Совиньон по „бяла технология“. Комбинирането им в една бутилка се оказва предизвикателство. Гроздето се бере и ферментира отделно. Едва след получаването на младите вина, те се купажират в подходящите проценти. Те се балансират и постигат така така желаната хармония. Розето притежава бледо розов цвят, с нюанси на сьомга. То носи в себе си свежест, нежен плодов аромат на червени плодове, малини и черни череши, но в същото време се усеща плътност и заобленост във вкуса. Едно вино, разбиващо стереотипите за розе.

Серия Ставен Пино Ноар&Мерло 2015 ЗГУ Тракийска низина – Това вино започва своя път от лозето, където, огрявано от последните летни лъчи, гроздето бива внимателно подбирано и прибирано в избата. След продължително настойване на студено, гроздето започва да ферментира. Току-що изваденото младо вино продължава своя път към френски и американски бъчви, където се оформя и изгражда своя характер. Едно вино с рубинено-червен цвят, което притежава финеса на дъбовата дървесина, но и е запазило в себе си свежия плодов аромат на горски плодове, боровинка и зрели ягоди.

Траминер 2016 ЗГУ Тракийска низина – Това вино притежава сламен и златист цвят. Характеризира се с многопластов букет от цветя, роза и зрели тропически плодове, хармоничен вкус с дълъг и приятен завършек.

Серия Филигран Пино гри&Шардоне 2016 ЗГУ Тракийска низина – Това бяло вино със сламено-жълт цвят е създадено за ценители, които могат да почувстват достойнствата му и да изживеят насладата от съприкосновението с него. Интересното в това вино е, че комбинира древна технология в съвременни производствени условия. И двата сорта ферментират директно в бъчви. Тя е възможна само благодарение на естествената микрофлора на лозята и придава собствен чар на виното. Това дава невероятна мекота и плътност на виното. То е с изключително хармоничен аромат, съчетаващ опушени тонове, нюанси на зрели цитрусови плодове, бели цветя и мед.

Серия Филигран Пино Ноар&Каберне Фран&Каберне Совиньон 2014 ЗГУ Тракийска низина – Историята на това вино е дълга. В началото, разбира се, е гроздето – отгледано и селектирано изключително внимателно, обрано в точния момент, за да изяви след това качествата на виното, получено от него. Виното отлежава продължително време в бъчви. То притежава удивителна хармония, изразена от съчетанието на трите сорта грозде. Искрящ рубинено-червен цвят, дълбок и много добре съхранен. Ароматът е интригуващ и многопластов. Открояват се акцентите на горски плодове, подправки и шоколад. С меко и балансирано тяло, виното оставя дълготрайно усещане. Уникален подарък, съчетаващ традиция и качество.

Наградени вина от ВИ „Шато Ботево“:

Вино Балканика - Велико Търново-2014 г.

Пино гри § Ркацители, реколта 2013 - сребърен медал

Международен Винен Конкурс – Букурещ-2014 г.

Розе /Ставен/, реколта 2013 - сребърен медал

Винария - Пловдив 2015 г.

Розе /Ставен/, реколта 2014 - сребърен медал

Филигран червен, реколта 2013 - сребърен медал

Международен Винен Конкурс – Виена – 2015 г.

Пино ноар § Мерло /Ставен/, реколта 2013 - златен медал

Розе /Ставен/, реколта 2014 - сребърен медал

Concours Mondial de Bruxelles 2016 г.

Розе /Ставен/, реколта 2015 - сребърен медал

„Пътят на виното в Сливенския край“ е издание на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 120

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version