fund sliven

Switch to desktop Register Login

„Вкусни пътешествия” гостува и в с.Мечкарево


Поредна среща по проекта „Вкусни пътешествия из Сливенския край” се състоя в с.Мечкарево. Проектът се реализира от НЧ „Пробуда-1938“ – с.Панаретовци и е финансиран по Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен 2018”, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Като част от дейностите по проекта са срещи в 12 населени места с представители на читалища и местни жители, познаващи традициите, събиране на рецепти, организиране на кулинарни изложби, изготвяне на кулинарни анкети и др. До момента са посетени селата Панаретовци, Бяла, Ковачите, Самуилово, Глушник, Драгоданово, Трапоклово, Николаево и Тополчане.

На 14 юли екипът по проекта гостува в с.Мечкарево. Кулинарната среща се състоя в НЧ „Просвета-1925”. Там бяха подредени старинни мечкаревски гозби, подготвени под надзора на баба Мона Качарова, на 99 години, и баба Иванка Павликенска, на 95 години. Въпреки проливния дъжд, упоритата Маринета Кирова - секретар на НЧ „Просвета-1925”, успя да събере над 50 "дегустатори", които, след представянето на тайните на гозбите”, се насладиха на уникалния едновремешен вкус.

За първи път в проекта бяха показани интересни тестени ястия, характерни за селото, като лучник, баница с щир и лапад, сиропирани гръцмулчета с орехи, пърмак за Великден, обредна пита с просфорен печат за коледните вечери, кравай за сватба, Гергьовска погача, прясна пита за помен. В кулинарната изложба бяха представени и постни ястия като люшкан черен боб на каша с оцет и чесън, пълнени чушки с булгур, сушени пиперки с боб и ориз, гъбена кавърма от пачи крак с булгур, тиквички яхния, имамбаялдъ, яйчена яхния. Мечкаревските майсторки бяха приготвили и вкусни рибни ястия – риба по никулски с орехи, домати и дафинов лист, рибена чорба и пържена речна Тунджанска риба. Представените закуски бяха карталаци, биздерми и питки със сирене. Тъй като по Коледа селото се пълни с гости от близо и далеч, кулинарките бяха приготвили и ястия, свързани с този празник, като свинска пача, бахур, сушено месо, пържен свински черен дроб с лук, свинско пържено с лук, свинско с кисело зеле. Представени бяха и бурания от овче кисело мляко, църнато с червен пипер, шарлан и чесън, мекичета с мляко с ориз за помен, и едновремешен „биберон” – парцалче, в което има сдъвкана хапка хляб и захар, с който са залъгвали глада на пеленачето по време на усилната полска работа.

Проектът има за цел да опази и популяризира традиционни кулинарни рецепти от региона чрез издаването на сборниците “Вкусни пътешествия из Сливенския край“. В сборниците ще се документират и увековечат автентични ястия, свързани със Сливенския край, като идеята е да се съхрани кулинарното наследство за идните поколения. Книги ще бъдат дарени на Община Сливен, Регионалния исторически музей, читалища, библиотеки и училища от общината.

Срещите по проекта продължават.

Дарителски кръг на ОДФ-Сливен е възможен, благодарение на помощта на фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма “Развитие на обществените фондации в България”, с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”.

 

Посещения: 152

Бъркани приказки с Питка-Любопитка


Постановката „Бъркани приказки с Питка-Любопитка” бе представена в Арт-център „Седем” пред децата, участници в Лятната академия за талантливи деца на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. В пиесата участваха Василена Маринова, Мария-Магдалена Павлова и Виктор-Синан Бъчваров.

Постановката разказва за кака Богдана и две деца – братче и сестриче, на които тя показва ритуалите при месенето и изпичането на хляб. Включени са и три приказки от книжката „Бъркани приказки”, издание на ОДФ-Сливен, в което всички приказки са объркани така, че да научат децата да се хранят здравословно. Актьорите сами бяха направили сценария за постановката. Те представиха пред публиката и различни народни танци.

Куклите, които участваха в постановката, бяха направени от Василена Маринова и Йоана Баджева. Включените приказки бяха „Сладушка и баба й”, „Болен здрав носи” и „Житената питка”, а главен герой в две от тях бе Питка-Любопитка.

„Цялото преживяване беше много интересно, сподели Виктор-Синан Бъчваров след постановката. - Покрай самото приключение с приказките, включихме и най-важните традиции, свързани с хляба. Тук за първи път работих с кукли и това също ми беше много интересно. С Василена сме работили заедно много пъти, винаги е незабравимо театрално изживяване, и се надявам да работим още дълго с нея. Цялата идея на тази постановка е през интересното да се стигне до полезното, през интересните приказки да се видят традициите, народните танци, и, не на последно място, правилното хранене”.

„Беше много приятно да работя заедно с Василена и Виктор-Синан, каза Мария-Магдалена Павлова. – Подготовката за постановката ни отне няколко дни. Доста кратко време, но, надявам се, се получи добре. Мисля, че се хареса и на публиката. Помагах на останалите за усвояването на народните танци, избрах кои танци да включим в постановката. Посланието към децата е да се хранят здравословно, за да могат да са здрави, което е най-важното”.

„Този спектакъл беше приключение, понеже нямахме много време да го направим, сподели Василена Маринова. – Трябваше за кратко време да сглобим и танците, и куклената игра. Но смятам, че се получи добре. За база използвахме книжката „Бъркани приказки”, но включихме и най-важните неща, свързани с месенето на хляба, с печенето, украсата, различните ритуали. Що се отнася до народните танци, Мария-Магдалена предложи да включим такива танци, които добре ще се интегрират с текста и така решихме да ги вмъкнем. Цялостното послание на постановката е свързано с уважението към хляба, с това, че към месенето не трябва да пристъпваме през пръсти, с препратка към едни малко позабравени, но хубави детски приказки, с българския фолклор.”

Лятна академия е по дейност Интерактивен музей по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”.

Посещения: 163

Стенопис украси фасадата на ОУ „Д-р Иван Селимински”

Само преди дни бе завършен мащабният стенопис-графит, украсил фасадата на ОУ „Д-р Иван Селимински”. Той е дело на известната стрийт-арт художничка Виктория Георгиева-Mouse. Инициативата за стенописа бе на сливенски художници, участвали в Четвъртия пленер на виното през миналото лято. Пленерът бе организиран от НДФ „13 века България”, фондация „ОДФ-Сливен” и винарска изба „Афузов”, и се проведе в Етнографски комплекс „Хаджиданчови къщи”. Художниците дариха безвъзмездно творбите си за участие в благотворителен търг, на който бе събрана сумата, нужна за реализацията на проекта за стенопис-графита в Сливен.

Повече за проекта и неговата реализация ще научите от интервютата с художника Антон Кънчев, представител на НДФ „13 века България” за Сливен, участник в пленера и един от инициаторите на проекта, и със стрийт-арт художничката Виктория Георгиева-Mouse, изрисувала стенописа.

 

Антон Кънчев, представител на НДФ „13 века България” за Сливен: Свежестта на уличното изкуство все още липсва в града

- Г-н Кънчев, преди време казахте, че идеята за стенопис-графита е щура. Още ли смятате така?

- Смятам, че дори съм бил много мек в това изказване. Идеята е много щура, защото трудно се реализира подобно нещо в малък град като нашия. И като възприятие от хората, които реално трябваше да ни разрешат да направим това, и като финансиране на такъв проект, защото на практика се оказа, че е доста скъпо удоволствие.

- Колко средства бяха изразходени за стенопис-графита?

- Начинът на финансиране на проекта бе публичен. През октомври миналата година организирахме благотворителен търг, общата събрана сума от който бе 9155 лв. За цялостната реализация на проекта бяха нужни около 7000 лв. Имам предвид наем на вишка, материали, хонорар, съпътстващи разходи. Т.е., голяма част от събраните по време на търга средства вложихме в проекта, а останалите ще бъдат предоставени за реализацията на друг проект.

- Как се роди идеята за реализацията на стенопис-графита?

- С колеги-художници вече няколко години участваме в Пленера на виното, който се провежда в регионалния център на Национален дарителски фонд „13 века България” – Етнографски комплекс „Хаджиданчови къщи”. Организатори всяка година са Фонд „13 века България“, фондация „Обществен дарителски фонд–Сливен” и винарска изба „Афузов”. Пленерът за втора поредна година си поставя за цел да подкрепя финансово различни проекти в сферата на културата. Първата година всички колеги – художници, които участвахме в пленера, дарихме безвъзмездно творбите си за благотворителен търг. Беше събрана определена сума, в която участва със свой принос и Фондът. Тя бе дарена за закупуването на професионалниосветление и окачваща система в новото изложбено пространство наНационалната художествена галерия „Димитър Добрович”.

След пленера миналото лято отново решихме да съберем средства чрез благотворителност, този път за реализирането на проекта за стенопис-графита. През лятото в пленера се включиха много художници и приятели като Кирил Стоянов, Маргарита Дончева, Пеньо Иванов, Веселин Дамянов-Вес, Димитър Кавръков, Кунчо Кунчев, Благовеста Желязкова, Йордана Кунчева, Димитър Михалев, Дора Куршумова, Крикор Папазян, Сияна Петрова и аз. За „платна” използвахме предмети, свързани с виното – обръчи от бъчви, дъна, дъги, бутилки с различна големина и др. След като направихме изложба с творбите, започнахме да си мислим, че щурата ни идея за стенописа може би ще се осъществи. Следващата стъпка бе провеждането на благотворителния търг. Благодаря на всички колеги, които отново безмъзмездно предоставиха творбите си от пленера за участие в него. Търгът премина страхотно, имаше над 120 гости, събрахме 9155 лв. Като представител на НДФ „13 века България” за Сливен, бях подкрепен от Фонда, в лицето на неговия предишен изпълнителен директор г-н Митко Тодоров, който с други колеги също присъства на търга, в подкрепа на инициативата.

- По стенописа работи един от най-добрите у нас стрийт-арт художници – Виктория Георгиева – Mouse. Как се спряхте точно на нея?

- Още по време на пленера започнахме да се интересуваме към кой артист, работещ в сферата на стрийт-арта, да се обърнем. Един от колегите спомена, че познава такъв артист – Виктория Георгиева-Mouse. Запознахме се с нейната работа – тя е много различна, много смела като автор, всички харесахме творчеството й и почти единодушно решихме, че ще се обърнем към нея. Свързахме се с Виктория по телефона, за наше щастие, тя откликна на идеята ни. Даде ни цялата необходима информация за реализирането на стенописа. Ние се ангажирахме да осигурим средствата за проекта, а тя обеща да направи скица, която ние да прегледаме и одобрим. После започна трудната част – със събирането на средствата и цялостната реализация на проекта.

- Какви материали бяха използвани за направата на графита?

- Бои и спрейове, които са специално за стрийт-арт и отговарят на условията да са издържливи на атмосферните условия. Разбира се, и те имат някакъв живот, графитът няма да е вечен, в един момент цветовете ще се променят, но няколко години поне ще изглежда по този начин.

- Първоначалната ви идея беше стенописът да е върху стена на ППМГ и ПГПЗЕ. В крайна сметка бе реализиран върху сградата на ОУ „Д-р Иван Селимински”. Кое наложи тази промяна?

- Когато решихме, че ще се борим за реализирането на такъв проект в Сливен, бяхме категорични, че трябва да е в район, където има деца. Т.е., да го представим на младите хора. Затова се бяхме спряли на една стена в района, в който има три училища – ППМГ, ПГПЗЕ и ПГХТ. Това означаваше, че ще обхванем доста голяма група от хора, които искахме да „атакуваме” с една подобна провокация. В тези три елитни сливенски училища учат над 2000 деца. Районът е на много възлова сливенска улица и стенописът щеше да се вижда от много хора. Това беше идеята ни. После се оказа, че има чисто техническа пречка. Никой от нас не знаеше как се реализира подобна идея и в процеса на търсене на правилния начин да я осъществим разбрахме, че някои неща не се случват само на добра воля или идея, че трябва да са и законосъобразни. Оказа се, че тази сграда е в границите на паметник на културата, което усложни разрешаването за реализацията на този проект. Трябваше да осъществим проекта в рамките на една календарна година, така бяхме обещали на гостите, които уважиха благотворителния търг. Решаването на проблема с казуса, относно стената, на която първоначално се бяхме спряли, щеше да ни забави много във времето. Затова решихме да променим локацията. Това пак ни създаде трудности, защото искахме пак да останем в рамките на централната градска част, пак в училище, да нямаме проблем със заобикалящи паметници на културата, за да можем да получим разрешение от Община Сливен. След като огледахме няколко места, единодушно се спряхме на фасадата на друго елитно училище – ОУ „Д-р Иван Селимински”. Да, там децата учат до 7 клас, но самият проект, който ни предостави Виктория Георгиева, е доста подходящ точно за такова училище. В същото време мястото е емблематично за Сливен – на метри е площад „Васил Левски”, край него минава голям поток хора и автомобили, т.е. не сме направили голям компромис, напускайки първоначалната локация.

-Стрийт-артът набира сила не само у нас, но и в чужбина. Има ли той конкретно бъдеще в градската среда на Сливен?

- Такъв вид изкуство в този му вид в Сливен почти няма. Има прояви на стрийт-арт, например, колеги и ученици от Художествената гимназия направиха един по-мащабен проект върху плочата в Градската градина. Или стенописите върху стените на Автогарата, направени от студенти по проект на Младежкия дом. Винаги съм казвал, че в нашия град липсва свежестта на уличното изкуство, което е цветно, красиво и лесно достъпно за всеки. Доброто изкуство не само е приятно за възприятията, но и възпитава. Реализацията на подобни идеи е не само щура, но и на моменти почти невъзможна. Хубавото е, че нашата група художници получава подкрепата не само на приятелите и семействата си, но и на НДФ „13 века България”, фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”, винарска изба „Афузов”. Преди време известният учител Теодоси Теодосиев каза: „Ние, гребците срещу течението, се намираме”. Убеден съм, че трябва да има гребци и то точно срещу течението, защото шамандури по течението има много. Ние успяхме, въпреки всички трудности, които имахме по време на реализацията на проекта. За по-малко от 365 дни преминахме през всички стъпки – пленерът, намирането на автор, събирането на средства, получаването на всички разрешения за работа, реализацията. Ще ми се да има възможност за още такива проекти. Авторката Виктория Георгиева работи по няколко подобни проекта в момента. За 2018 година тя е носителка на наградата „Стоян Камбарев” в категория „Полет в изкуството”. Получавала е подкрепата на доста сериозни организации до момента, големите й проекти в София винаги са подкрепени от Столична община. Преди дни с нея си говорихме за това, че тя за първи път вижда такъв тип финансиране на подобен проект. Хубавото е, че тя оцени факта, че група художници са направили нещо безвъзмездно, за да осигурят средства друг художник да направи нещо в област, в която не работят. Надявам се проектите на колегите от Художествената гимназия и на студентите, включително и нашият проект, да дадат началото за стрийт-артав града. Много ми се иска и обществото, и общината да подкрепят подобни инициативи, защото те се осъществяват трудно, и струват пари. Но си заслужава да ги има край нас.

 

Виктория Георгиева – Mouse: Мечтата ми е да вдъхновявам чрез изкуството си

- Виктория, в момента работите по стенописа „Азбука на въображението” в Сливен. Какви ваши мечти вграждате в него?

- От една страна, мечтата ми да мога да вдъхновявам чрез изкуството си. Освен, че съм художник, аз работя и с деца. От 5 години водя авторски клас по рисуване за деца, който се казва „Азбука на въображението”. Това много осмисля моята работа като художник, защото по този начин, освен, че децата са запознати с творчеството ми из град Варна и не само, успявам да ги вдъхновявам и да им предам идеята за изкуството, което може реално да променя градската среда. Така че едната ми мечта се осъществява под тази форма. За мен е много радостно, че стенописът в Сливен е върху сградата на училище. Много деца ще минават, ще го виждат и ще докосне всеки според собствените му възприятия, чувства и светоусещане. Така че едната ми мечта е тази – да вдъхновявам децата. От друга страна, аз от много години развивам собствен творчески стил. За мен е много радостно, че тук мога да го разгърна, да обобщавам много елементи, които по принцип рисувам или да вкарам нови неща за първи път. Винаги ми е било мечта да мога да правя творби в по-голям формат. И под някаква форма тя се осъществява тук.

Символите, които по принцип рисувам, са се оформили като запазен знак за мен през годините. Единият от тях е динята. Сърничката е елементът, който рисувам за първи път и го вкарвам тук пак чрез моя интерпретация, чрез начина, по който декорирам тялото й. Има предистория. Започнах да правя скицата за този стенопис още през зимата. Една вечер пътувах през Рижкия проход и сред боровете видях как Луната е огряла една полянка със сняг, на която имаше сърничка, навела глава. След няколко дни започнах да правя скицата за стенописа и вписах сърничката в него, защото беше много красива като спомен. Освен това знам, че Сливен е обграден от много красива природа, с тези хълмове, скали, гори, затова реших да впиша и този сюжет, и боровете, които аз много харесвам. Под сърничката се появяват едни цветни хълмове. За тях се вдъхнових от едни такива планини в Южна Америка. В момента, в който ги видях, те се запечатаха в съзнанието ми. В природата има много интересни неща. Като коралите по морското дъно, например. Неща, които ние, хората, които се движим по земята, не виждаме. Тези неща сякаш са от други планети. А аз много работя с въображението и смесвам реални неща от природата, които са редки и някак си необикновени. Трябва да сме авантюристично настроени, за да стигнем до тях.

- Колко време ще отнеме реализацията? По колко часа на ден рисувате?

- Заложих си пет дни за работа. Дойдохме с Антон /б.р. – Антон Кънчев, представител на НДФ „13 века България” да Сливен/, за да видя стената и да я усетя като място. Беше важно да видим как се движи слънцето, за да знаем кога стената е в сянка и е удобно за работа. Изградих си темп за работа - идвам тук в 5,30 ч. сутринта и работя до обяд, докато времето позволява. Но пък има дни, в които вали дъжд и не може да се рисува. Човек трябва е пластичен и да се нагажда според обстоятелствата. Рисуването на стенописи в градска среда е такова, не е като рисуването на интериор, било то на стена или платно.

- Вие сте сред най-добрите стрийт-арт художници у нас. Как решихте да рисувате в градска среда на открито?

- Започнах да рисувам на 15 години. По това време беше вълната на хип-хоп културата в България. Един от поделементите на тази култура са графитите. Мои приятели в родния ми град Исперих бяха много запалени по хип-хопа, танцуваха, музицираха. Единият от тях и рисуваше, той беше първият ми приятел. От малка имам влечение към рисуването, обичам детските книжки с илюстрации, обичам да рисувам, но реално той ме запали по рисуването на графити. Рисуването навън е съвсем различно усещане и начин на живот. И така, малко по малко, почти на шега, започнах да рисувам графити. В този период имаше няколко много добри художници в България, един от тях е сред най-добрите и популярни не само у нас, но и в Европа – Станислав Трифонов-Насимо. Така имахме много ярки примери от хора в България, които ни вдъхновиха. След този период продължих да рисувам, да пътувам, да се интересувам все повече от различните видове изкуства, които ми дават много обширен кръгозор за творчество. Във времето надграждах различни неща. В един момент пък започнах да рисувам с маслени бои и да клоня към живописта. Срещах все повече колеги-художници, наслаждавах се на все повече изкуство по изложби и фестивали, в един момент и аз започнах да участвам и цялата тази съвкупност определи моя избор.

- Ваши проекти са реализирани в много градове на страната. Имате ли любим сред тях?

- Наистина съм рисувала в много градове и съм имала щастието да срещна много колеги там. В София миналата година осъществих един от любимите ми проекти - точно до метроспирка „Сердика”, зад статуята на Света София. Там изрисувах един голям трафопост, доволна съм, защото успях да разгърна голяма част от нещата си. Другият ми любим проект е в Габрово – там направих един от най-големите си стенописи върху стените на детска градина. В София ни поканиха с няколко колеги да изрисуваме няколко пешеходни пътеки тип зебра. Моята, естествено, беше декорирана като голяма диня. Миналата година с колеги направихме във Варна един страхотен голям стенопис. През годините сме рисували заедно с доста колеги и самата възможност да правя това с тях е много ценно за мен. Рисувала съм на много интересни места, но като че ли тези няколко проекта са ми най-любими.

- В творчески план какво Ви предстои, след като приключите работата по стенописа в Сливен?

- Имам няколко частни интересни поръчки във Варна и София. Предстои ми да рисувам една интересна картина за едно частно английско училище във Варна, свързана с творчеството на Роалд Дал. Предстои ми и пътуване до Косово, там се провежда един фестивал, който се казва “Meeting of styles”, събират се хора от цял свят и рисуват заедно. Има и още неща в графика ми, в общи линии не се спирам.

- Защо Виктория Георгиева има творчески псевдоним Mouse?

- Свързан е с времето, когато започнах да рисувам графити преди години. Всеки, който рисува графити, трябва да си има таг /подпис/. Приятелят ми, който ме вдъхнови да започна да рисувам, на галено ми казваше „Мишленце”. Когато седнахме да мислим за таг, той просто го каза и написахме “Mouse”. Определено много ми хареса начинът, по който стоят буквите като комбинация в тага. Това е обяснението, а и носи една хубава история за любовта и първото вдъхновение.

Посещения: 209

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version