fund sliven

Switch to desktop Register Login

„Нашенци” – един български спектакъл


Театралната трупа към Арт-център „Седем” закри творческия си сезон на 24 юни с постановката „Нашенци” по Чудомир. Спектакълът бе представен в ДНА като част от програмата на юнските инициативи „Срещи с доброто” на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Театралната трупа съществува от 2013 година, а неин ръководител е актрисата Вяра Начева. В момента в трупата има 15 млади театрали на възраст от 7 до 18 години, от различни сливенски училища.

Постановките на трупата „Нашенци” и „Шибил” са по проект "Големите разказвачи с детски сърца", финансиран от Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен”, с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи” и др.

Постановката „Нашенци” спечели няколко награди на провелия се през април първи Младежки фестивал за театър „Сливенски вятър”. Младата актриса Сияна Начева взе наградата за любима актриса на младежкото жури на фестивала. Сияна е в 11 клас, а в трупата е от година и половина. „В спектакъла играя няколко роли – на секретарката, на Христина и на Цонковица, споделя момичето. „Нашенци” е един много цветен, колоритен спектакъл, който е направен с много любов и настроение. Той е много близък до нас, Чудомир е неповторим и разказва неща, които са толкова характерни за българите, за нашата нация. Всичко това е много близко до нас и може би затова толкова ни харесва да пресъздаваме текстовете и образите му”.


Осемгодишният актьор Самуил-Петко Махнев е в трупата от самото й създаване. Той спечели първа награда за поддържаща мъжка роля на фестивала „Сливенски вятър”. В „Нашенци” играе Коста, Йочко и Клюкаря. „Вече съм свикнал с театъра, той се е превърнал в мое хоби. Затова много ми харесва да участвам в този спектакъл”, сподели малкият актьор.

„Започнахме репетициите за „Нашенци”, след като излезе премиерата ни във връзка с годишнината на Йовков на 9 ноември миналата година, разказа ръководителят на трупата Вяра Начева. Тогава установихме, че в трупата ни вече има две представления, в които ние самите плачем и караме и публиката да плаче. Причината бе, че представленията са много вълнуващи и драматични. Затова решихме, че вече искаме да репетираме нещо, което да е по-весело, да ни кара да се забавляваме. Още повече, че от известно време си поставяме за цел театралната работа с деца да ги запознава с български автори, които са много важни и значими. А това, че на сцената пресъздават творчеството на даден автор, да ги подтиква да четат повече неговото творчество, да научават повече неща за него. Искахме да събуждаме любопитството им, за да може да се повиши и тяхната обща култура, но не по начина, по който това се случва в училище – чрез изпити, а по един интересен начин – в театъра и чрез театъра. Аз направих подбора на разказите за постановката, а трупата одобри моя избор. В това представление за първи път правим един по-смел опит толкова хора от различни възрасти да работят в дълъг репетиционен процес и спектакъл заедно. Т.е., онова, което е почти немислимо – първокласник да работи с абитуриенти, при нас се получи и то добре. Съставът на трупата е много смесен като възрасти и беше предизвикателство големите да свикнат с малките. Малките набързо се влюбиха в големите, докато големите имаха малко повече трудности с привикването към тях.

През ноември миналата година започнахме с репетициите, а премиерата беше на Младежкия фестивал за театър „Сливенски вятър” на 12 април тази година. На 24 юни поставихме „Нашенци” за четвърти път. Малко сме играли Чудомир, но имаме нужда още да го играем и показваме пред публика. С това представление участвахме на фестивал в Русе. Надявам се да продължим да го играем и в Сливен, и в околните села и градове, които имат сцени. Искаме да отидем и да ги зарадваме с нещо толкова българско, родно и близко”.

Вяра е актриса в Драматичен театър „Стефан Киров”. Как успява да съчетава времето си така, че да работи и с младежите от театралната трупа? „Много трудно. Ще прозвучи пресилено вероятно за мнозина, но си давам сметка, че ако не работя с децата и театралната трупа, няма да оцелея, защото духът ми има нужда от тази работа. От театъра получавам много, на не и онова предизвикателство, което кара една актриса да върви напред и да реализира цялото си творческо начало. Затова общуването ми с децата от театралната трупа осмисля всичко. То е основното”, каза още Вяра Начева.

Посещения: 17

Картини, рисувани с вино


Втори пленер на виното бе открит на 12 юли в Хаджиданчовите къщи в Сливен. А първите картини нарисуваха деца, с които фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен” и Младежка банка работят по различни проекти. На откриването присъстваха и художниците Димитър Кавръков, Пеньо Иванов, Антон Кънчев, Йордана Коева, Данелина Косева, Петър Кайраков, Дора Куршумова и др. Всички те ще рисуват с вино на 16 юли във винарска изба „Афузов”, която осигурява материалите за пленера. Концерт изнесоха възпитаници на Училището по китара с ръководител Найден Дойнов.

Идеята за пленера на виното е на Антон Кънчев, представител на фондация „13 века България”, и на председателя на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен” Дора Куршумова. „Първият пленер се проведе по същото време миналата година, разказа Куршумова. Събрахме се осем художника, направихме доста неща с вино, някои от тях се оказаха много хубави. Участваха Марин Подмолов, Кунчо Кунчев, Антон Кънчев, Димитър Кавръков, Пеньо Иванов, Иво Широв, Веселин Дамянов и аз. След това ламинирахме и рамкирахме картините и открихме изложбата „Цветовете на виното”. Рисувахме с виното на винарска изба „Афузов”. Направихме картини за винарската изба и творби, посветени на виното. Тази събота ще рисуваме във винарската изба, а Минчо Афузов ще ни покаже винарната и целия технологичен процес на производство на виното”.


„Идеята за подобен пленер възникна много спонтанно между мен и Дора, сподели другият инициатор на пленера Антон Кънчев. Искахме да направим пленер, но не в познатия смисъл, а нещо по-различно. Тогава ни дойде идеята да порисуваме с вино. Събрахме се най-добрите художници, намерихме най-добрия винар в района и така реализирахме първия пленер. Лично за мен беше голямо предизвикателство, защото отдавна не бях рисувал с акварелни бои, а с вино никога не бях рисувал. Получи се много интересен и забавен пленер, затова решихме, че той може да се превърне в една хубава традиция. Тази година ще направим втори пленер на виното, надявам се да е успешен като първия”.

Децата, които рисуваха с вино по време на откриването на Втория пленер, са възпитаници на Йордана Коева. „Рисувахме върху акварелен картон с изварено вино и акварелни моливи. Идеята бе виното да се превърне в материал за рисуване, разказа Коева. Някои видове вина имат по-силен пигмент, което позволява да бъде използван като изобразително средство. Минусът е, че е много малко издръжлив, т.е. ако така нарисувана една картина се закачи някъде, след няколко месеца пигментът се депигментира и остава само картонът. Затова практикуваме ламиниране на картините. Ламинатът спира UV-лъчите, процеса на окисляване и депигментация. Като помощно средство се използват акварелни моливи, защото виното само по себе си не дава тази плътност, която би дало класическото средство за живопис. В пленера използваме предимно червени изварени вина, макар че и белите могат да се използват. Използваме и каша, която се получава при преработката на виното, защото тя има по-плътен цвят”.

Малките художници признаха, че рисуват с вино за първи път и че техниката е много приятна и отпускаща. „Бяхме чували, че може да се рисува с кафе, различни видове храна, кал. Но не знаехме, че и с вино могат да се създават картини. Много е приятно да се рисува с него, много ни харесва”, казаха още децата.

Виното, което се използва в пленера, е предоставено от винарска изба „Афузов”. Собственикът на избата Минчо Афузов сподели, че преди година и половина са разговаряли с Дора Куршумова за организирането на подобен пленер. „Стигнахме до извода, че ще е много интересно, ако мотивираме художниците по някакъв начин да творят с естествени материали и такива, които идват от виното. Миналата година Дора направи пленера, на който аз по някакъв начин помогнах, но не успях лично да присъствам. Въпреки че им беше за първи път, художниците се справиха повече от добре. Рисуваха с червено вино и кал от вино, получиха се страхотни неща. Затова решихме тази година да продължим и доразвием темата. В края на тази седмица ще поканя художниците във винарската изба. Подготвил съм и други материали, които да използват, за да се получат интересни творби, като бяла кал - тя дава особен жълт цвят. Тази година ще им предложа, освен вино, кал и други продукти от виното, и материали, върху които да рисуват. Например, отработени шихти. Идеята на пленера е да запалим художниците на тема вино, да им покажем, че виното също е изкуство. Надявам се, че догодина ще има и трети пленер”, каза още Афузов.

Художникът Пеньо Иванов е един от участниците в първия пленер на виното. „Миналата година беше първия път, когато пробвахме нещо различно. Не знаехме дали ще се получи, просто решихме да го направим. Но се получи, въпреки че беше абсолютен експеримент. Лично аз съм доволен, защото продължих да работя по този начин и направих доста други неща с вино. Много ми допадна техниката. По принцип преди съм работил с кафе, но там техниката е по-различна. Тази година с удоволствие ще се включа във втория пленер”.

Димитър Кавръков, който също е участник в първия пленер, разказа, че е много доволен от преживяното. „Не бях участвал в подобен пленер, в който се рисува с вино, макар че и в гимназията, и в Академията се е случвало да рисуваме с различни материали. Като цяло техниката ми беше позната, но ми беше интересно да експериментирам с виното – дали можеш да сложиш тъмни петна, да извадиш контраста, за да се получи нещо по-ефектно, и т.н. Доволен съм, защото се събрахме приятели и си направихме едно шоу. Тази година отново ще участвам в пленера”.

Изложба с творбите от втория пленер на виното ще бъде открита на 28 юли в Хаджиданчовите къщи.

Посещения: 29

Детска книга разкрива тайните на Сливен

Книгата за деца „Тайните на Сливен, разкрити от Свилен и Орльо, с помощта на машината на времето”, бе представена на 10 юни. Главни герои в нея са малкото момче Свилен и неговият приятел орелът Орльо. Автори на книгата са Дора Куршумова, Яна Коларова-Златева и Росен Узунов, а интересен акцент в нея са многобройните детски илюстрации по темата. В края на книгата са изброени имената на всички деца, чиито рисунки са включени в книгата.

Представянето на „Тайните на Сливен, разкрити от Свилен и Орльо, с помощта на машината на времето” бе част от програмата на юнските инициативи „Срещи с доброто” на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”.

Идеята за детската книга е на Дора Куршумова, председател на фондацията. „През май 2013 г. се зароди идеята за събиране на рисунки-комикси, в които деца да пресъздадат легендите на града, видени през очите им, сподели тя. Тогава се появиха моите герои Свилен и Орльо, които с помощта на машината на времето щяха да се разходят в легендите от различните епохи и да се запознаят с героите, подвизавали се в дебрите на Сливенския балкан. Името Свилен не е случайно, исках момчето, което обича града си, да носи име почти като...Сливен. Обявихме конкурс за комикси в началото на юли в стартиралото "Сливенско слънчево лято", съвместно с читалищата от общината. Малките творци трябваше да нарисуват легендите, сградите-символи на града, флората и фауната, дори приключения в бъдещето. В края на лятото някои от творбите бяха готови. Но не бяха много. Оказа се, че малките творци имат нужда от точни указания. Тогава написах в кои от легендите, събрани в "Спомените на Сливнския балкан", "Неочаквани гости на синята планина" и "22 отговора на въпроса защо Сливен" трябва да бъдат прочетени и пресъздадени в компанията на Свилен и Орльо. Така се получиха 64 подробни указания за легенди, значими места от града и околностите. Подробното описание този път даде резултат. Така се получиха много интересни рисунки-комикси. Първата изложба, включваща най-добрите от тях, беше реализирана през май 2014 г. Най-активно се включиха децата от 11 СОУ и Начално училище „Васил Левски”. Реших, че всичко това може да послужи за сюжет на детска приключенска книжка. От края на март, заедно с редакторката на книгите ми с легенди Яна Коларова-Златева,  започнахме работа по реализирането на идеята. В края на май първата част от книжката беше готова. Идеята ни е да се получат няколко книжки с приключения на двамата герои из града и околностите. Поне още една със сигурност ще има. Текстът е готов, остава да се наместят илюстрациите. Готови са и другите идеи за още две книжки с продължение - със същите герои”.

„Идеята беше по един по-забавен начин да запознаем децата с легендите за родния им Сливен, каза редакторът на книгата Яна Коларова-Златева. Децата обичат книжките, обичат да четат и да си представят нещата, описани в тях. Участват чрез въображението си в самото действие в книгата, което е много важно. Беше ми много интересно да опиша всичко това, представих си всичко точно като на филм. Опитах се да предам легендите пъстроцветно и пълноценно и се надявам, че съм успяла да създада плътен образ на Свилен, да уловя чертите от характера му. Работих по книгата няколко месеца. През цялото време си представях, че аз съм Свилен. Донякъде това ми помогна да се почувствам отново дете. Любимата ми част от книгата е тази, която е посветена на Халката. Може би, защото аз самата много обичам скалите. А може би, заради усещането за трайност във времето, за здравина, която Халката дава. Свилен и Орльо преминават през нея и тя им помага да останат завинаги заедно, тази идея ми хареса особено много. Втората част на книгата с приключенията на Свилен и орела е почти готова. Започнахме работа и по третата част на книгата, която ще разкаже за манастирите, за планината и т.н.”   

А ето и мнението на Красимира Абраамян за книгата: „Приятно четиво за малки и големи любознателни читатели. Едно невероятно приятелство между Свилен и Орльо, от чийто разговор научаваме за места и личности, част от историята на града ни. Авторският колектив е подбрал интересни моменти от историята на град Сливен, а с помощта на машината на времето главните герои стават свидетели на исторически събития. Припомних си забравени легенди, тайната за чудния лек на самодивите, за орлите, истории за хайдути и още много други. Чрез това, което се случва на Свилен и Орльо, по-лесно се запомнят историческите факти, открива се едно безценно богатство - приятелството, говори се за силата на семейните традиции. Колкото повече знаем за своя град, толкова по-добре ще живеем в него. Илюстрациите в книгата са част от детските представи за това, което се случва – и това е много мило и красиво, и искрено.

Всеки има необходимост да вярва в чудеса, да търси своя Орльо, които би го понесъл на мощните си криле, за да покаже колко е красиво всичко около нас - просто трябва да поискаме да го видим. Благодаря на авторския колектив за приказката, която написахте за нашия град Сливен”.

Издаването на книгата „Тайните на Сливен, разкрити от Свилен и Орльо, с помощта на машината на времето” стана възможно, благодарение на помощта на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”, чрез Дарителски кръг „За по-доброто бъдеще на Сливен”, и фондация „Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”, с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”.

Посещения: 19

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version