fund sliven

Switch to desktop Register Login

Ретро разходка с... Хаджи Димитър

Играта ни „Опознай Сливен от миналото“, част от основната програма на ОДФ-Сливен, продължава. Всеки вторник и петък ви запознаваме с интересни факти и любопитни „клюкини“ за част от сгради и обекти в Сливен. Всички те са публикувани в книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни“, съставена от Владимир Белов, и издадена през 2016 година от ОДФ-Сливен. Книгата представя архитектурната история на Сливен и съдържа официална информация и по-забавни и любопитни сведения за съответните обекти.

 

Досега в играта ви представихме доста интересни сгради и места. Ретро разходката ни продължава с посещение на къщата-музей „Хаджи Димитър“ и паметника на войводата.

 

Къща-музей „Хаджи Димитър“

 

От малък хаджията бил непокорен и не „свалял шапка“ нито на турските, нито на гръцките велможи, влизайки често във физически препирни с тях. Хаджи Димитър бил сред основоположниците на четническите движения, които през 1868 година навлезли в България с цел нейното освобождение. Загива на връх Бузлуджа. През 1935 година, след откриването на паметника на хаджията в центъра на Сливен, в една от стаите на къщата му била подредена битова възстановка от времето на войводата. Къщата е реставрирана през 1954 година, а на 3 март 1955 г. била открита първата експозиция. През 1974 година била завършена реставрацията на хана към къщата, а на 6 май 1975 година била открита къщата-музей с нова документална експозиция. В нея се съхранява и оръжие от времето на Хаджи Димитър, револвер-нож, с какъвто самият той бил въоръжен през 1868 година, както и копие от знамето на четата му.

Клюкини: До родната къща на Хаджи Димитър бил ханът на баща му – хаджи Никола Асенов. Самата родна къща е построена в края на XVIII и началото на XIX век, възстановена е и е паметник на културата. Хаджи Димитър станал хаджия още на 2-годишна възраст, когато семейството му посетило Божи гроб.

Паметник на Хаджи Димитър

 

Идеята за паметника се зародила още през 1892 година, но поради финансови причини не била осъществена. По време на обсъждането на визията на бъдещия паметник от различните инициативни комитети, създавали и разпускали се през периода 1892 – 1935 година, били поддържани две основни линии: едната – на тези, които подкрепяли тезата, че паметникът трябва да изобразява само фигурата на Хаджи Димитър, и другата, към която били привържениците на идеята, че паметникът трябва да увековечи лицата и на други възрожденски дейци. В крайна сметка втората линия надделяла. Друг комитет пък си поставил за цел да открие оригинална снимка на войводата. Направени били постъпки и за издирването на войводската му униформа. В крайна сметка била заснета униформата на Манол Георгиев – опълченец, деец на на Съединисткото движение, – която била почти тъждествена с тази на хаджията. През 1929 година три инициативни комитета се обединили, за да възродят идеята за построяването на паметника. Събрани били 1 300 000 лева от дарения. През 1935 година паметникът бил вече завършен, а на 6, 7, 8 и 9 септември същата година бил и тържествено осветен. Автори на паметника са скулпторът Стефан Пейчев и архитект Йордан Йорданов. Паметникът има сложно архитектурно-пластично решение. Издигнат е на висок пиедестал (12 м.), фигурата на легендарния сливенски войвода е висока 3.60 м и ярко се очертава на фона на Сините камъни. В основата на паметника са разположени бюстовете на сливенските възрожденци – Панайот Хитов, Добри Чинтулов, д-р Иван Селимински, д-р Георги Миркович, Сава Доброплодни, Георги Икономов, Иван Добровски.

Клюкини: На мястото на паметника на Хаджи Димитър в центъра на Сливен се намирали развалини от бившия метох към църквата „Св. Димитър“.

 

 

Малки приятели, подготвили сме интересно занимание за вас. Публикуваме черно-бели рисунки, на които са изобразени Хаджи Димитър и револверната му сабя. Вие можете да оцветите рисунките и да ги изпратите на мейла на ОДФ-Сливен: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. . За най-добрите малки художници ще има награда.

 

Ето и малко любопитна информация за револверната сабя на Хаджи Димитър. Тя се съхранява в Регионален исторически музей-Варна. Това е кавалерийска белгийска сабя, със стоманен клин, желязна ръкохватка с два чирена. На нея е монтиран спусъкът, петлето и бойната пружина на револвера. Сабята е с богата гравировка на клина.

 

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 121

На кулинарно пътешествие в с.Мечкарево

Продължава кулинарната ни разходка с помощта на сборниците „Вкусни пътешествия из Сливенския край“. Днес припомняме за гостуването на екипа по проекта в с.Мечкарево. Кулинарната среща се състоя в НЧ „Просвета-1925”. Там бяха подредени старинни мечкаревски гозби, подготвени под надзора на баба Мона Качарова, на 99 години, и баба Иванка Павликенска, на 95 години. Въпреки проливния дъжд, упоритата Маринета Кирова - секретар на НЧ „Просвета-1925”, успя да събере над 50 "дегустатори", които, след представянето на „тайните на гозбите”, се насладиха на уникалния едновремешен вкус.

 

За първи път в проекта бяха показани интересни тестени ястия, характерни за селото, като лучник, баница с щир и лапад, сиропирани гръцмулчета с орехи, пармак за Великден, обредна пита с просфорен печат за коледните вечери, кравай за сватба, Гергьовска погача, прясна пита за помен. В кулинарната изложба бяха представени и постни ястия като люшкан черен боб на каша с оцет и чесън, пълнени чушки с булгур, сушени пиперки с боб и ориз, гъбена кавърма от пачи крак с булгур, тиквички яхния, имамбаялдъ, яйчена яхния. Мечкаревските майсторки бяха приготвили и вкусни рибни ястия – риба по никулски с орехи, домати и дафинов лист, рибена чорба и пържена речна Тунджанска риба. Представените закуски бяха карталаци, биздерми и питки със сирене. Тъй като по Коледа селото се пълни с гости от близо и далеч, кулинарките бяха приготвили и ястия, свързани с този празник, като свинска пача, бахур, сушено месо, пържен свински черен дроб с лук, свинско пържено с лук, свинско с кисело зеле. Представени бяха и бурания от овче кисело мляко, църнато с червен пипер, шарлан и чесън, мекичета с мляко с ориз за помен, и едновремешен „биберон” – парцалче, в което има сдъвкана хапка хляб и захар, с който са залъгвали глада на пеленачето по време на усилната полска работа.

Всяка седмица ви представяме малка част от рецептите от различни населени места, включени в двата кулинарни сборника. Ето и част от рецептите от с.Мечкарево.

Сливова чорба /Мечкарево/

Приготвяне: Слагат се в тенджерка 1-2 л. вода, две шепи измити сливи /джанки, сини или др./, варят се на огъня около 20 минути. Ако сливите са кисели, се слага малко захар.

Мекичета /кравайчета/ със сутляж /Мечкарево/

Продукти за кравайчетата: 1 кг. брашно; 1 пакетче мая; 1 с.л. захар; 1 с.л. сол; 3 с.л. олио; 600 мл. вода.

Приготвяне: Замесва се меко тесто, оставя се да втаса за около час. След като втаса, се късат малки топчета с намазнени ръце и се оформят малки мекичета, които се пържат в нагорещено олио. След като са готови мекичетата, се приготвя сутляж. Когато и двете неща са изстинали, се слага от сутляжа в дупчиците по средата на мекичетата.

Питчици със сирене /Мечкарево/

Продукти: 2 ч.ч. брашно; 1 ч.ч. натрошено сирене; 1 ч.ч. кисело мляко, в което се слага 1 ч.л. хлебна сода.

Приготвяне: Обърква се всичко, правят се топчета, големи, колкото орех. Намазва се тавата и топчетата се подреждат в нея. Пекат се в умерена фурна.

Биздерми /Мечкарево/

Продукти: 2 яйца; ½ кофичка кисело мляко, в което се слага 1 ч.л. хлебна сода; ½ с.л. сол; топла вода; брашно, колкото поеме за меко тесто; сирене; разтопена мас при разточването.

Приготвяне: След замесването на тесто от маята, солта и малко брашно с водата, се оставя да се надигне /да шупне/, след което се прибавят яйцата, киселото мляко със содата и брашно. Меси се меко тесто. Разделя се на три топки. Разточва се първата топка, намазва се с мас и се ръси със сирене. Разточват се и другите две топки и по същия начин се намазват с мас и се поръсват със сирене. И трите разточени листа се слагат един върху друг. Заедно се навиват на руло, след което двата края на това руло се навиват на охлюв и двата охлюва се налагат един върху друг и пак се разточват леко, колкото е големината на сача. Пече се и след това се маже с мас.

Лучник /Мечкарево/

Продукти: 1 ч.ч. вода; 1 с.л. оцет; 1 с.л. олио; 1 ч.л. хлябна сода; 1 ч.л. сол; 5 глави лук; мерудия; брашно.

Приготвяне: Замесва се тесто от водата, олиото, оцета, солта, хлебната сода и брашното. В тиган се запържва лукът с мерудията, 2-3 с.л. олио и малко сол. Лукът се нарязва на полумесеци и се готви до златисто. Върху набрашнен плот се разточва тестото на кора, два пъти по-голяма от размера на тавата, в която ще се пече. Плънката се поставя в центъра на кората, тя се сгъва по размера на тавата, която е намаслена предварително, и се поставя в нея. Пече се на умерена фурна до готовност. Вече готовият лучник, като се извади, се напръсква с вода и се завива с кърпа да се задуши.

Гушки /гръцмулчета, гъсенички/ /Мечкарево/

Продукти за корите: 1 ч.ч. прясно мляко; 1 яйце; 2-3 с.л. олио; 1 щипка сол; брашно.

Приготвяне: Замесва се тесто от продуктите. Разделя се на топки, колкото орех. Оставя се да почине около 30 минути. После всяка топка се разточва на тънка кора. В края на всяка кора се слагат нарязани на ситно орехи. Кората се навива с тънка точилка и листът се свива от двата края към средата, за да се получи гъсеничка. Издърпва се внимателно от точилката и се нарежда в намаслена тава. Поръсват се с олио отгоре и се запичат в умерена фурна до златисто. Прави се сироп от вода и захар – 1:1. Залива се с горещия сироп и се завива да се задуши.

Баница с хляб /Мечкарево/

Приготвяне: Нарязват се филии от хляба, нареждат се в хубаво намаслена тавичка, слага се върху тях още мазнина. Разбъркват се 4 яйца, 500 мл. прясно мляко, около 300 г. сирене, заливат се филиите обилно и се слага да се изпече.

Постни пълнени сухи пиперки с бял сух боб за Бъдни вечер /Мечкарево/

Продукти: 10-12 сухи пиперки; 1 голяма глава лук; 1 среден морков; 1 голям домат; боб; сминдух; сол; олио /шарлан/

Приготвяне: Бобът се сварява в гърне на печката без сол /в гърнето могат да се сложат лук, морков, чушка, керевиз/. В тенджерка се сгорещява олиото, в него се запържват нарязаните на ситно лук и морков, прибавят се доматът, сол, сминдух и боб. Запържва се хубаво и с тази смес се пълнят пиперките, които предварително са били накиснати в подсолена вода за 5-10 минути. Напълнените пиперки се нареждат в тавичка и се запичат в печката, като в тавичката се наливат малко вода и олио.

Постни сарми с лозови или зелеви листа за Бъдни вечер /Мечкарево/

Продукти: 1 голяма глава лук; ориз; морков; гюзум; черен пипер; олио; червен пипер; зелеви или лозови листа

Приготвяне: Лукът и морковът, нарязани на ситно, се запържват. Прибавят се оризът, черният и червеният пипер. Запържва се още и се прибавя водичка. Когато оризът е полуготов, се сваля от огъня. Навиват се малки сармички от лозови или зелеви листа. Нареждат се плътно една до друга в гърне и се долива вода, ако са с лозови листа, или зелева чорба, ако са направени със зелеви листа. Лозовите сарми също могат да се залеят с чорба от зеле. Къкрят на печката, докато се сварят.

Обредна пита „Боговица” /Мечкарево/

Продукти: 2 с.л. олио /шарлан/; 1 лъжица сол; 1 лъжица захар; 2 ч.ч. вода; брашно, колкото поеме /около 1 кг/; мая, колкото кибритена кутийка

Приготвяне: Пресява се брашното, прави се кладенче, сипват се олиото, солта, захарта и маята, разтворена в малко топла вода. Замесва се меко тесто. Оформя се питка и се слага в тавичка, като предварително се оставя част от тестото за фигурки върху питката, свързани с поминъка на семейството – житен клас, грозде, плодове, агънца, пиленца, рало, ниви, обори, кошари, къща и т.н. Оставя се така приготвена да втаса, а когато се надигне, се слага в печката и се пече около 40 минути на умерена фурна.

Агнешки черен дроб /Мечкарево/

Приготвяне: Нарязва се дробът на филийки, овалва се в брашно и се пържи в олио. Отделно се запържва лук /пресен или стар/ и след като се изпържи дробът, се залива с изпържения лук и се захлюпва, за да се задуши.

Обредна питка с печат за Коледа /постна/ /Мечкарево/

Приготвяне: Разтваря се 1 пакетче мая в 500 мл. топла водичка, добавят се 1 с.л. захар, 1 ч.л. сол и 2-3 лъжици брашно. Оставя се да шупне. Когато се надигне, се прибавят 1 ч.ч. олио и около 1 кг. брашно. Замесва се меко тесто и се слага в намазнена тава. Оставя се да се надигне. През това време се прави малко тесто /от сол, вода, брашно/, с което ще се направи украсата /кръст, слънце, кошара, къща, пиленца, житен клас, грозде и т.н./ Слага се и печат, който всяка стопанка е имала в къщата си, защото пещите, където се е изпичал хлябът, са били общи и жените е трябвало да познаят своя хляб. На всеки печат е имало по специфичен начин резка или друг белег, по който да си го познаят. Обредният хляб се изпича и се нарежда на Коледната трапеза.

Боб с ориз /Мечкарево/

Приготвяне: Сварява се боб, отделно се задушава лук, слага се ориз да се задуши и когато е почти готов, се прибавят свареният боб, черен пипер и сол на вкус.

Пържена речна Тунджанска риба /Мечкарево/

Приготвяне: Рибата се почиства от люспи, перки и вътрешности, измива се и се посолява. Овалва се в брашно и се пържи в нагорещено олио. Прави се заливка: счукват се чесън и малко сол, запържва се чесънът с олио от това, в което е пържена рибата. След като се запържи чесънът, се прибавя оцет. Готовата заливка се слага върху изпържената риба.

Мусака /Мечкарево/

Приготвяне: Запържва се малко лук в олио, прибавя се мляно месо около 500 г. и то се запържва, после се прибавят около 1 кг. картофи, нарязани на малки кубчета, слагат се чубрица, млян черен пипер и сол на вкус, слага се и водичка. Всичко се изсипва в тава и се запича. Прави се застройка от 1 кофичка кисело мляко с 1 ч.л. хлебна сода, 3 яйца и 1 с.л. брашно, и се залива. Пече се до златисто.

Охлюви с ориз /Мечкарево/

Приготвяне: След дъжд се берат охлюви, захлюпват се в тенджера, за да изхвърлят изпражненията си, за поне 1 ден. Измиват се и се слагат да поврат за 15 минути, след това с една кука се изваждат от черупките. Измиват се и се запържват с 1 глава стар лук и 1 връзка нарязан пресен лук, прибавя се ориз /1 и 1/2 ч.ч./, запържва се, прибавя се гюзум, млян черен пипер и сол на вкус. Слага се вода 1:4 и се оставя да къкри до сваряване на ориза.

Сиропирани охлюви /Мечкарево/

Приготвяне: Замесва се меко тесто от брашно, мая /разтворена в малко вода, лъжица захар и лъжица брашно/. Разделя се на три топки, които се разточват една по една на кори с дебелина около сантиметър. Първата кора се намазва с малко мазнина и се поръсва със смлени орехи и захар. Слага се втората кора и тя се посипва, после третата. Навиват се трите кори заедно на едно голямо руло. Нарязват се на парчета с дебелина два сантиметра и се нареждат обърнати като охлюви в намазнена тава. Оставят се да втасат и се намазват с разбит с малко вода жълтък. Пекат се на 180 градуса. След като изстинат, се заливат със захарен сироп 1:1 /захар и вода/.

През 2019 г. НЧ „Пробуда-1938“ – с.Панаретовци работи по проекта „Вкусни пътешествия из Сливенския край“, финансиран по Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен 2018”, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Проектът имаше за цел да опази и популяризира традиционни кулинарни рецепти от региона чрез издаването на сборниците “Вкусни пътешествия из Сливенския край“. В сборниците са документирани автентични ястия, свързани със Сливенския край. По проекта се проведоха срещи в 12 населени места (Сливен и селата Драгоданово, Мечкарево, Николаево, Старо село, Тополчане, Трапоклово, Самуилово, Глушник, Панаретовци, Бяла и Ковачите) с представители на читалища и местни жители, познаващи традициите, бяха събрани рецепти, организираха се кулинарни изложби, изготвени бяха кулинарни анкети и др.

Посещения: 144

„Отгатни Сливен от миналото“: Легенда за сливенската каменна сватба

Скъпи деца, нашата игра, която ви запознава с част от легендите за родния Сливен, продължава. Преданията са част от книгата „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, издадена от ОДФ-Сливен. Всяка сряда и всяка събота, до 13 май, ви представяме по една легенда. Можете да я прочетете сами или да помолите мама, тате, баба или дядо да ви я прочетат. Към всяка легенда има черно-бяла илюстрация за разпечатване, която трябва да оцветите. Помолете близките си да направят снимка на оцветената рисунка и да я изпратят на нашия мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. . За най-добрите малки художници ще има награди - изданието „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, и комплект за оцветяване „Легенди за Сливен“.

  

Предизвикателство има и към близките ви. Към всяка легенда и черно-бяла илюстрация за оцветяване, публикуваме картина, която подсказва следващата легенда. Вашите близки трябва да познаят коя ще е тя. Отговорите им очакваме на фейсбук-страницата на ОДФ-Сливен. Най-добре представилите се възрастни ще получат за награда една от книгите „Спомените на Сливенския балкан“, „Неочаквани гости на Синята планина“ или „22 отговора на въпроса защо Сливен“.

И така – представяме ви новата легенда.

СЛИВЕНСКАТА КАМЕННА СВАТБА ИЛИ ОБЛОГА МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ЕНЬОВАТА БУЛКА

Имало в балканските села един овчар на име Еньо. Напет и снажен момък бил младият чобанин. Неуморно търсел сочна паша за стадото си и го отвеждал в ниската част на планината чак до буйния поток. Еньо седял на тревата и свирел с кавала прекрасни мелодии.

Един ден на вира съгледал чудна хубавица. Тя не го забелязала, напълнила менците с леденостудена вода и с кобилица на рамо поела към близкото село.

От този ден нататък Еньо все към вира карал стадото с надеждата да види отново красивата мома. Случвало се пак да я вижда, но нямал сили да я заговори.

Един ден, примамена от игривите мелодии на кавала, хубавицата съгледала младия овчар. Дръзка била момата, погледнала Еньо право в очите и попитала:

- Млади овчарю, защо спираш да свириш, когато стигна до вира?

Смутил се чобанинът, знаел много добре защо, но не смеел дума да обели. На другия ден придобил смелост и заговорил девойката. И тъй, ден след ден по-дълги ставали раздумките между двамата млади. Усетил овчарят, че момата не е безразлична към него, и затаил надежда.

Решил Еньо да издяла красива хурка и да я дари на хубавицата. Приела подаръка момата и дори разрешила на момъка вода от менците й да пие. Един ден свалила китката си от здравец и босилек и му я подала като знак за обич.

Дошло време за сватбата. Бил празник за чудо и приказ. Щастлива била невестата – очите й светели, блестяла дългата й руса коса.

На третия ден след сватбата девойката пожелала да се сбогува с вира. Време било женихът да я отведе в неговото село, някъде високо в планината. Слънцето вече залязвало, уморено да стопля треви, дървета и всякакви живи твари. Дръзката девойка решила да заговори небесното светило:

- Ей, Слънчо, видя ли сватбата ми? Повесели ли се със сватбарите? Аз утре рано Балкана преди тебе ще премина. Хайде да се обзаложим - ако аз първа изкача билото на Сините камъни, косата да ми позлатиш! Ако ти ме изпревариш, на камък да ме превърнеш!

Казало си Слънцето - защо да не опита, колко му е – ако невестата го изпревари, ще позлати косата й.

Върнала се булката на Еньо при сватбарите и веселбата продължила. Руйно вино се леело, кръшни хора се извивали, а нашата невеста - най-отпред на хорото. Късно си легнали сватбарите, а и невестата, уморена от буйните хора, трудно заспала.

На сутринта първи се събудил Еньо и извикал:

- Ставайте бързо, че дълъг път ни чака!

Скочила невестата и забързала първа по стръмните планински пътеки. Подканвала всички по-бързо да вървят, планината преди изгрев слънце да превалят.

Ала напразно - още след първата височина съгледали първите слънчеви лъчи. Миг след това цялата земя грейнала. Невестата погледнала жално към слънцето, вдигнала гордо глава, нищо че била загубила облога. В миг се вкаменила. След нея бил Еньо - и той се вкаменил, така както се опитвал с големи крачки да следва самоуверената си булка. С едната си ръка се опитвал да я докосне, за да останат навеки свързани от обичта и природата. След тях били сватбарите – кумове, сватове, близки и далечни роднини…всички се вкаменили.

И днес стоят там - всички заедно, застинали и нашепващи легендата за дръзката невеста и страшното Слънчово наказание.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 249

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version