fund sliven

Switch to desktop Register Login

Ретро разходка из старите сливенски училища

Играта ни „Опознай Сливен от миналото“, част от основната програма на ОДФ-Сливен, продължава. Всеки вторник и петък ви запознаваме с интересни факти и любопитни „клюкини“ за част от сгради и обекти в Сливен. Всички те са публикувани в книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни“, съставена от Владимир Белов, и издадена през 2016 година от ОДФ-Сливен. Книгата представя архитектурната история на Сливен и съдържа официална информация и по-забавни и любопитни сведения за съответните обекти.

Досега в играта ви представихме доста интересни сгради и места. Ретро разходката ни продължава с посещение на сградите на стари сливенски училища.

Сградата на ПМГ „Добри Чинтулов“

Старата сграда на Природо-математическата гимназия е построена през 1894 година. В нея се помещавала Държавната мъжка гимназия, която била създадена още през 1835-1836 година. Първоначално училището било килийно, по-късно - третокласно, а след това и петокласно.

От 1 септември 1878 г. училището се титулува „Сливенско реално училище“. От 1881 г. реалното училище получава признание и носи името „Областна реална гимназия“. Днешната сграда на ПГХТ „Акад. Н. Неделчев“ е била част от тази Областна реална гимназия. Много от учителите в мъжката гимназия са учили в институтите на Париж, Петербург, Ганд, Виена, Лайпциг и София. Говорили са на учениците на „вие“. Преподавателите участвали в ръководството на читалището, на юнашки, туристически, певчески и други дружества, били абонати на наши и чужди списания, организирали благотворителни инициативи и екскурзии.

През 1961 година е разкрита първата математическа паралелка в днешната ПМГ, а началото на самата математическа гимназия се поставя през 1972 година. От 1985 г. в Природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“ се обединяват тогавашните ЕСПУ „Добри Чинтулов“, Математическа гимназия „Проф. д-р Д. Табаков“ и вечерна гимназия „Д. Полянов“.

Сред най-изтъкнатите учители в сливенската мъжка гимназия, назначен през учебната 1880/1881 година, бил чехът Херменегилд Шкорпил – учителствал 5 години в гимназията и преподавал естествена история. Пръв той поставил началото на естествения кабинет, в който имало зоологическа, ботаническа, минералогическа и нумизматическа сбирка. По време на учителството си организирал екскурзии за събиране на хербарии, насекоми и минерали. В периода 1938 – 1944 година директор на гимназията бил историкът Захари Измирев. По негово време гимназията е радиофицирана и водоснабдена, доизградена е електрическата инсталация, а на 21 януари 1941 година бил открит физкултурният салон. Построена била и почивна ученическа станция в местността Кушбунар, а учениците на гимназията участвали в различни дружества: математическо, природонаучно, литературно, историческо и др. По негово време били създадени ученически хор и струнен оркестър. Поставяни са етюди и театрални постановки.

Клюкини: В миналото гимназиите се делели на мъжки (в които са учели само момчета) и девически (само за момичета). Учениците носели непременно униформи, а при среща с учител или учителка заставали изправени, снемали са шапки и са поздравявали учтиво.

Едва през 1954 година Мъжката и Девическата гимназия се обединили.

Мъжката гимназия разполагала и с наблюдателско звено, организирано от Централния метеорологически институт (ЦМИ). Звеното в нея било ръководено от учителя по физика Иван Апостолов. В него участвал екип от 6-7 от по-силните ученици. Уредите били разположени на две места – в специално помещение на тавана на гимназията се намирали живачният барометър, механическият (наречен анероид), както и ветропоказателят, разположен на прозореца, по който освен посоката, се следяла и скоростта на вятъра. Останалите уреди били в двора на митрополията. Там се измервала влажността на въздуха, имало и вана за измерване на падналото количество валежи. Наблюденията се правели 3 пъти дневно – в 7:15, 14:15 и 21:15 часа. Резултатите се вписвали в специални дневници, а дежурният на сутрешните наблюдения изпращал шифрована телеграма до ЦМИ, с копие до летищата в Божурище и Ямбол.

Сградата на ОУ „Д-р Иван Селимински“

 

През 1908 г. в квартала „Ески джеми“ („Старата джамия“) в Сливен било построено училище с четири класни стаи, което отворило вратите си за ученици от първо до четвърто отделение. През 1909 г. на заседание на Общинския съвет било решено училището да се наименува „Д-р Иван Селимински“. В периода 1923-1924 г. прогимназията се помещавала в сградата на Сливенската държавна мъжка гимназия (сградата на ПГХТ днес), където имало свободни седем класни стаи. През 1925 г. бил надстроен втори етаж на старото училище и класните стаи станали осем. Общият брой на учителите бил 12. През 1938 г. била създадена първата в града ученическа фанфарна музика. По време на Втората световна война училището било военна болница, а гимнастическият салон – склад за зърнени храни.

Клюкини: Преди електрическите звънци, началото на часовете се обявявало с удряне на училищна камбана. Такава имало и в Трето основно училище. В музея на училището и до днес се пазят първата читанка от 1908 година, ученически бележници от периода 1923 – 1947 година, 40-годишен микроскоп от часа по биология и също толкова стар грамофон от часа по музика. Запазена е и колекцията от пеперуди на учителя Иван Иванов от 1949 година. Пазят се и уреди от часовете по физика, създадени от самите ученици и учителя им Иван Янков – амперметър, волтметър, произвеждаща ток електростатична машина и др. Пази се дори демодирана стара камера.

Сградата на НУ „Васил Левски“

Начално училище „Васил Левски“ било построено на мястото на широка овощна и зеленчукова градина, през която течала в изобилие вода за напояване – Селищката река. Строежът започнал през 1907 г. и е завършен през 1908 г. Името на училището било „Генерал Константин Кисяков“ (1839 – 1903), който бил сред първите началници на българското опълчение през Освободителната война и адютант на Александър II. В новооткритото училище имало 10 отделения (от 1 до 4 клас) с 10 учители. През 1920 година учебните занятия били прекъснати заради епидемия от скарлатина.

От февруари 1947 година училището носи името на Васил Левски. От 1980 година учебното заведение е подчинено на III СОУ „Д-р Иван Селимински“, но от 1993 година със заповед на министъра на образованието е открито отново като самостоятелно учреждение. Сред известните личности, получили първоначалното си образование там, са Дамян Дамянов, Петя Александрова, Бисер Киров, Панайот Панайотов, Виолета Гиндева.

Клюкини: През 1928 година, след катастрофалното земетресение в Чирпанско, Пловдивско и Харманлийско, децата събрали помощи за пострадалите от трагичното събитие и приели по домовете си ученици, пратени да се дообучават тук. През 1929 година били положени основите на безплатна трапезария за бедни ученици. През 1944-45 година училището било заето от войскови части, поради което занятията започнали на 1 октомври. На следващата година занятията започнали на 25 септември само в две класни стаи, тъй като останалите помещения били превърнати във войскови склад.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 96

На кулинарно пътешествие в с.Старо село

Продължава кулинарната ни разходка с помощта на сборниците „Вкусни пътешествия из Сливенския край“. Днес припомняме за гостуването на екипа по проекта в с.Старо село.

 

Освен интересни вкусове, екипът откри и различни наименования на вече познати тестени гозби. Тук гюзлемите се наричат „кишелийки”, а закуската „два пъти точено” – „дебелички”. Технологията е като в другите села от Сливенско. Интересно е името „куписка” – така тук наричат гозба от кисело зеле и ориз. Сред представените ястия бяха и боб халва от стар бял боб, пълнен патладжан, паниран зелен фасул, градинарска чорба, щирник, прусурясана содена питка, баница с ориз и сирене и др.

Оказа се, че жителите на Старо село си подслаждат живота с вкусни специалитети като пестил от сини сливи и сладко от динени кори.

При представянето на ястието лобода с яйца, майсторката донесе стрък от растението и дори даде семена на всеки, който е харесал вкуса, за да си сготви догодина от собствена лобода.

Кулинарния си опит споделиха и невръстните мастър шефове от селото, които посещаваха читалището, за да се учат да правят сладкиши. Един от тях сподели рецептата за бисквитена торта, а другите разказаха как се приготвя вкусна „циганска баница”.

Всяка седмица ви представяме малка част от рецептите от различни населени места, включени в двата кулинарни сборника. Ето и част от рецептите от с.Старо село.

Дебелички /Старо село/

Продукти: 2 ч.ч. марна вода; 1 непълна с.л.сол; 1 яйце; 800 г брашно; 200 г мас; 200 г сирене

Приготвяне: В марната вода се слага солта и се разбива яйцето. В пресятото брашно се оформя кладенче, сипва се сместа и се омесва тестото. Меси се до средно меко и се оформя на 8-10 топки, според сача, в който ще се пече. Разточва се лист, намазва се с топена мас, поръсва се със сирене и се завива на руло. Хващат се двата края на рулото и се завиват в различни посоки като се захлюпват. Така се разточват всички листа. От първия разточен навит лист се почва отново да се разточва на по-дебело за печене и когато се изпече, от едната страна се намазва с мас и се обръща.

Пълен патладжан /Старо село/

 

Продукти: 4 патладжана; 3 глави лук; 3 зелени чушки; 2 домата; 2 глави чесън; магданоз; сол; олио; червен пипер

Приготвяне: Лукът, чушките, 1 патладжан и доматите се режат на ситно. Прибавят се солта, олиото, червеният пипер и магданозът и се слагат 3-те патладжана, като с прорез се поставят скилидките чесън. Долива се вода и се вари на бавен огън.

Пестил /Старо село/

Приготвя се от сини сливи. Изчистват се сливите от костилките и се смилат с машинка. Получената смес се изварява на бавен огън, докато се изпари водата и се получи смес като за мармалад, но без захар. На специално приготвена гладка дъска с дървена бъркалка се разстила равномерно от сместа около милиметър-два. След като изсъхне, върху нея по същия начин се разстила от сместа и така, докато се получи един сантиметър дебелина. След като изсъхне, се отлепва от дъската, поръсва се с брашно и се навива на руло, за да издържи по-дълго време. Съхранява се на хладно.

Сладко от динени кори /Старо село/

Продукти: 1 кг динени кори; 1 кг захар; 1 ванилия; сокът на половин лимон; 1 л вода

Приготвяне: Корите се почистват от външната делена част. Нарязват се на малки формички. Изваряват се в 3 кипящи води за по 5 минути, като след всяко сваряване се поставят в студена вода. 3 пъти сварените кори се изцеждат и се поставят в сгъстен захарен сироп. Сладкото се вари до сваряване на плода и сгъстяване на сиропа. Прибавя се лимоновият сок, след което варенето продължава още 2-3 минути. Слага се ванилията. Затваря се в бурканчета, докато е горещо, а те се обръщат с капачките надолу.

През 2019 г. НЧ „Пробуда-1938“ – с.Панаретовци работи по проекта „Вкусни пътешествия из Сливенския край“, финансиран по Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен 2018”, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Проектът имаше за цел да опази и популяризира традиционни кулинарни рецепти от региона чрез издаването на сборниците “Вкусни пътешествия из Сливенския край“. В сборниците са документирани автентични ястия, свързани със Сливенския край. По проекта се проведоха срещи в 12 населени места (Сливен и селата Драгоданово, Мечкарево, Николаево, Старо село, Тополчане, Трапоклово, Самуилово, Глушник, Панаретовци, Бяла и Ковачите) с представители на читалища и местни жители, познаващи традициите, бяха събрани рецепти, организираха се кулинарни изложби, изготвени бяха кулинарни анкети и др.

Посещения: 98

„Отгатни Сливен от миналото“: легенди за Хаджи Димитър

Скъпи деца, нашата игра, която ви запознава с част от легендите за родния Сливен, продължава. Преданията са част от книгата „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, издадена от ОДФ-Сливен. Всяка сряда и всяка събота ви представяме по сливенски легенди. Можете да ги прочетете сами или да помолите мама, тате, баба или дядо да ви ги прочетат. Към всяка легенда има черно-бяла илюстрация за разпечатване, която трябва да оцветите. Помолете близките си да направят снимка на оцветената рисунка и да я изпратят на нашия мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. . За най-добрите малки художници ще има награди - изданието „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, и комплект за оцветяване „Легенди за Сливен“.

 

И така – представяме ви новите легенди. Този път те са посветени на Хаджи Димитър. Днес се навършват 180 години от неговото рождение.

ОРИСИЯТА НА ДИМИТЪР ХАДЖИЯТА

В началото на месец май 1840 година в дома на Никола Кебеджията и жена му Маринка проплакало още едно момченце.

Изгрявали първите слънчеви лъчи. Нарекли го с хубавото българско име Димитър. Фамилията щяла да бъде като на другите в семейството – Асенов, като многобройните потомци на болярските родове, които преди години дошли от разрушената крепост Асеновец.

Радвали се родителите и планове за детето започнали да кроят – да бъде здраво и ученолюбиво, да помага на баща си в сметките.

Друго обаче крояли орисниците. Те, както в преданията от старите времена, били три на брой. Дошли на третата вечер. Майката тъкмо била заспала близо до люлката с невръстното юначе. Чула тихия шепот на очакваните гостенки.

Първата орисница започнала благословията си с думите: ”Да стане здрав и красив момък, като стисне камък, вода да пада от него!”. След нея втората орисница промълвила: ”Тъй да бъде, но да му свършат дните, като на ерген!”. Дошъл ред на третата орисница и тя добавила: ”Съгласна съм, но преди да свършат дните му, да стане юнак над юнаците и да се прочуе толкова много, че по сборове и по седенки песни за него да пеят!”.

И започнали ден след ден да текат дните от славния живот на бъдещия войвода Димитър Асенов. Малко след като навършил две годинки, бил провъзгласен за Хаджия след съприкосновението с водите на река Йордан и обличането на голямата домоткана риза. Тогава Хаджи Димитър Николов Асенов още не знаел какво, освен орисията на орисниците, е приготвила съдбата за него. Но и до днес из цяла България се носят легенди и песни се пеят за неговите многобройни подвизи!

ХАДЖИДИМИТРОВОТО КЛАДЕНЧЕ

В Ичера по времето, когато в околностите на Сливенския Балкан се подвизавал Хаджи Димитър, живеела баба Мариница. Сиромашки били дните й, но с много труд тя успявала криво-ляво да преживява. Сама си носела дърва от гората баба Мариница. Грабвала въжето, шмугвала се в гората и набързо излизала с цял вързоп дърва. Тъй правели и другите сиромаси в околността – жеравненци, градешчани, раковчани.

Един ден, като отивала в гората за дърва, баба Мариница съгледала да лежи тежко ранен войводата Хаджи Димитър от Сливен. Бил се спотаил на едно сенчесто и влажно място. Издълбал с ножа си едно малко кладенче и от него утолявал жаждата си.

Отишла при него баба Мариница, познала го, разбрала каква е работата и му казала:”Ти стой тук, недей да ходиш никъде, че могат да те уловят. Аз разбирам от рани и мога да правя мехлеми. Ще идвам всеки ден, ще ти нося хляб и ще те превързвам!”.

Баба Мариница била жена с храбро сърце. И друг път била помагала на ранени хайдути. Всеки ден ходела при Хаджията. Опичала една прясна пита в огнището, приготвяла мехлем и парцали, скривала всичко това в елечето си под въжето и тръгвала...за дърва. Или пък нарамвала кобилицата с бакрачите, уж за вода отивала. Като минавала покрай турците, чувала възгласите зад гърба си: ”Курназ гяур, брей, курназ гяур!”.

Така ден след ден изминал цял месец. Храбрата старица хранела и превързвала ранения войвода. Оттогава на това място му викат Хаджидимитровото кладенче. Носела се славата на кладенчовата вода, че е лековита и спомогнала за излекуването на войводата.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 94

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version