fund sliven

Switch to desktop Register Login

Летни китарни концерти в Арт-център „Седем”

Два концерта на възпитаниците на Училището по китара на Найден Дойнов се състояха на 8 юли в Арт-център „Седем”. Самото училище вече е на седем години и двата концерта в Арт-центъра бяха част от седмия годишен концерт на неговите възпитаници. Над сто са китаристите, които са се обучавали в училището през тези години.
В първия съботен концерт участие взеха малките китаристи от училището, които са на възраст от 7 до 11 години. Всяко изпълнение бе посрещнато с бурни аплодисменти от многобройната публика, защото децата показаха много високо музикално ниво.
„По-голямата част от децата вече направиха една година от своето обучение и достигнаха ниво, в което могат да изсвирят добре солова пиеса, сподели ръководителят на Училището по китара Найден Дойнов. В концерта представиха пиеси, които сами си избраха, пиесите бяха от учебния материал, който изучаваме. Тези пиеси, освен, че са с учебна цел, имат и голяма художествена стойност, а децата ги харесват и изпълняват с удоволствие. Малките китаристи  се справят с инструмента доста добре за годините си и по обща преценка и на родители, и на специалисти, вложените от тях усилия дават много добри резултати”.
В следобедния концерт участваха големите китаристи от Училището по китара, които са на възраст между 14 и 18 години. Някои от тях вече са кандидатствали в музикални академии, а пиесите, които изпълниха, бяха част от концертния материал в световен мащаб. Сред изпълнителите бе и 18-годишният Илин Папазян от Езиковата гимназия в Сливен, който е носител на редица награди от конкурси и фестивали. „Започнах обучението си по китара в училището преди 6 години, сподели той. Училището ми дава качествено образование – не само уроци по музика и китара, но и уроци за живота. Дава ми, например, търпение, което е много важно, приемственост към останалите, тъй като в китарния ансамбъл „Кода” всички работим в екип. Смятам да продължа да се занимавам с китара и занапред, дори професионално”.
Китарните концерти на Училището по китара на Найден Дойнов са част от „Творческо лято 2017” на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”.

Посещения: 16

Приказно лято: Часовниковите кули на Сливен

Приказно лято: Часовниковите кули на Сливен

Заниманията „Приказно лято 2017”, организирани от фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”, продължиха и днес, а темата бе „Часовниковите кули на Сливен”. Сутринта децата се разходиха из центъра на града и разгледаха трите емблематични за града часовникови кули: старата часовникова кула до Пето училище, градския часовник на общината и часовниковата кула на старата сграда на ППМГ. По време на разходката малчуганите научиха подробности за построяването на часовниковите кули, за хората, които са поддържали часовниковите механизми, за размерите на часовниковите стрелки и др. За децата бе особено любопитно, че в миналото старата часовникова кула до Пето училище е била използвана и като наблюдателница от пожарникарите. Малките палавници с интерес слушаха как са действали при пожар огнеборците, с какво са гасили огъня, защо камбаната на върха на кулата се е наричала Зловеща и т.н.

Точно по обяд чуха песента на градския часовник „Стани, стани, юнак балкански” и дори направиха клипове с мобилните си телефони.

В следобедните занимания децата затвърдиха знанията, които получиха за часовниковите кули. Отбелязаха, че в началото старата часовникова кула до Пето училище е имала три нива, последното от които е било наблюдателната площадка, поговориха за това от какво е направена основата на кулата, какъв е механизмът на часовника й днес и др. Научиха и как хората на Сливен са се ориентирали за часовете преди построяването на старата кула в началото на 19 век. Споделиха, че градският часовник на общината е висок 32 метра и че това го прави най-високият часовник в България, монтиран на кула, останаха впечатлени от размерите на стрелките му, любопитстваха защо часовникът пее „Стани, стани, юнак балкански”. Разбраха, че часовникът на старата сграда на ППМГ, строена през 1894 г., е бил възстановен съвсем наскоро, благодарение на благотворителна инициатива за събиране на средства, подета от Ротари клуб-Сливен.

По време на заниманието децата попълниха сами и ребус, в който основната дума бе „Часовникова кула”, участваха в интервю и отговаряха на различни въпроси, свързани с часовниковите кули на Сливен, изгледаха анимационно филмче за кула с часовник. В края на деня написаха приказката „Вълшебната кула”, в която главният герой Александър търси тайната на старата часовникова кула на Сливен.

Заниманията за деца „Приказно лято 2017” са част от основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Дейността на фонда се осъществява с подкрепата на фондация "Работилница за граждански инициативи" и фондация "Чарлз Стюард Мот".

Посещения: 14

Юбилейна изложба на Кунчо Кунчев

На 30 юни галерия „Седем” отвори гостоприемно врати за юбилейната изложба на известния сливенски творец Кунчо Кунчев. Експозицията, посветена на 60-годишния юбилей на автора, представя живописни платна и скулптури. Кунчо Кунчев е художник и скулптор с богата творческа биография, участвал е в множество изложби и пленери в Сливен и страната. Носител е на наградата „Сирак Скитник” на община Сливен за 2009 година. Той бе дългогодишен преподавател в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” в Сливен и бързо се превърна в любимец на учениците, заради богатите си познания и неповторимия си характер. Той е един от най-сладкодумните разказвачи на вицове сред сливенските творци и на шега казва, че днес е „свободно гладуващ художник”, тъй като от близо 10 години е творец на свободна практика.


Минути преди откриването на юбилейната изложба разговаряхме с Кунчо Кунчев за изкуството, живота и творческите му търсения.
- Г-н Кунчев, как нарекохте вашата юбилейна изложба?
- Изложбата няма име. Като дойдат колегите, вероятно ще им кажа: „Абе, пичове, направих тук през последните два-три месеца едни неща, които искам да ви покажа. Те не са нищо особено. Аз четка не съм хващал доста години, защото винаги съм обичал да работя с пастел и тъй като живописта е специфично трасе за колегите-живописци, аз не искам да се набутвам между шамарите. Направил съм нещата така, както ги усещам. Някой може да каже, че това е живопис. Така е, живопис е, но аз не съм от хората, на които във вените им тече боя. Смятам обаче да рисувам още такива неща и ако се понатрупат, есента може да направя една малко по-голяма изложба в Художествена галерия „Димитър Добрович”. Дали ще стане, не зная, не съм си поставил това като фикс идея, не съм максималист. Ако стане – стане, ако не стане – здраве да е”.
- Изложбата е доста разнопосочна. Виждаме и побити камъни, и библейски мотиви, и ангели...
- Да, нещата скачат тематично и трасират някакви мои посоки, по които обичам да работя. Има картини на побитите камъни край Девня. Интересното е, че старият път от Шумен за Варна минава по средата на тези побити камъни. Това е уникално и невероятно място. Идеята ми беше да направя цикъл с десетина картини, до момента съм направил само две. Смятам в някакъв период да направя серия пейзажи и от Мелник като селище, да представя градската среда, каменните структури там. Ангелите пък са продължение на миналогодишната изложба, която направих в тази галерия. Те бяха една поредица от двайсетина рисунки - чисти ангели, без никаква среда, весели, радостни, летящи нагоре в порив и надолу в едни други измерения. Сегашните ангели са продължение на онези теми, но с пресичане на библейските текстове – за борбата на Яков с ангела, за вечерята на ангелите, за ангела, който разорава целината на Земята и т.н. Има две платна, които съм нарекъл „Пътят към Ханаам”, за пътя на Мойсей, който трябва да изведе евреите от Египет. Друга картина представя апостолите в една лодка, апостол Павел, който гребе и прекарва своите съратници през духовното море на терзанията. Картината „Свети Николай” като послание е в подобна посока, тук ми хрумна, че мога да изобразя морето като пипала, които го заплашват непрекъснато, но той успява да оцелее. Има и няколко скулптури.
- От житейските ви 60 години колко са свързани с изкуството?
- Над 45 години. Миналата година, например, се събрахме в Казанлък и чествахме 40 години от завършването на гимназията.
- За какво бяха достатъчни те и за какво не стигнаха?
- За какво е достатъчен един живот? Кажи-речи, за нищо. Общо-взето, в един момент човек, като остане насаме със себе си, прави съпоставки, равносметка за това дали е успял в нещо или не. Според мен, при повечето хора неудачите и неуспехите са повече, отколкото успехите. Но в крайна сметка сме хора. Както се казва, физическият свят има видима и невидима страна. От невидимата страна много сериозно ни дърпат някакви конци, които отвреме-навреме усещаме. Хората, които се опитват да израстнат в духовна посока, не могат да постигнат нищо без неудачи и някакви страдания. И аз като всички живи хора се лутам между шамарите на съдбата.
С юбилейната изложба на Кунчо Кунчев стартира програмата „Творческо лято 2017” на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. В рамките на програмата ще се проведе и Третият пленер на виното, който за пореден път ще събере известни и талантливи сливенски художници.

 

 

 

 

Посещения: 16

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version