fund sliven

Switch to desktop Register Login

Излезе от печат книжката „Моят Левски е...”

Излезе от печат книжката „Моят Левски е...”

В деня, в който България отбелязва 180 години от рождението на Апостола на свободата, излезе от печат книжката „Моят Левски е...”. Тя съдържа стихотворения, есета, кратки разкази и рисунки, участвали в регионалния ученически конкурс „Моят Левски е...”, организиран от клуб „Млади възрожденци” при ПГПЗЕ „Захарий Стоянов” – Сливен с ръководител Величка Ненчева.

В конкурса, подпомогнат от Младежка банка-Сливен, взеха участие ученици от ПГПЗЕ „Захарий Стоянов” – Сливен, ПХГ „Дамян Дамянов” – Сливен, СУ „Христо Ботев” – Нова Загора, и ОУ „Св. Паисий Хилендарски” – с. Стоил войвода, общ. Нова Загора. Целта на конкурса бе младите хора да претворят впечатленията си от живота и делото на Васил Левски в стихове, разкази, есета и рисунки. Жури в състав: Катина Тенева и Соня Келеведжиева, отличи най-добрите участници. На 20 юни в Етнографски комплекс „Хаджиданчови къщи” се състоя официалната церемония по награждаване на победителите в различните категории. Наградите връчи Кристияна Станкова, председател на Общински комитет „Васил Левски” и старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религии при РУО-Сливен.

В категория „Поезия” първо място заеха Ванесса Терзиева /9 г клас/ и Васил Иванов /9 д клас/; второ място - Анелия Атанасова – ОУ „Св. Паисий Хилендарски” – с. Стоил войвода, общ. Нова Загора. В категория „Есе” на първо място бе отличена Мария Димова – 11 д клас при ПГПЗЕ „Захарий Стоянов”; на второ - Иван Тенев – 11 клас при ПХГ „Дамян Дамянов”; а на трета - Десислава Иванова – 11 а клас при ПГПЗЕ „Захарий Стоянов”. Наградата за кратък разказ отиде при Виктория Събчева – 11 а клас. Специални награди получиха Тереза Недкова от 9 б клас, Ивайло Господинов от 9 д клас, Тодор Димитров от 9 д клас и Тянка Маркова от 12 клас. В категория „Рисунки” първо място зае Георги Георгиев от 12 клас при СУ „Христо Ботев” – Нова Загора; второ - Онур Кязим от 12 клас на ПГПЗЕ „Захарий Стоянов”; а трето - Георги Момчилов от 12 клас при СУ „Христо Ботев” – Нова Загора.

Книжката с ученически творби „Моят Левски е...” ще бъде разпространена в училища и читалища в региона. Предстои провеждането на подобни конкурси, свързани с живота и дейността на други видни българи.

Младежка банка работи с подкрепата на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Дейността на фонда се осъществява с помощта на фондация „Работилница за граждански инициативи” и с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България” и фондация „Чарлз Стюарт Мот”.

Посещения: 12

Приключи проектът „Да опазим природата всички заедно – малки и големи”

Приключи проектът „Да опазим природата всички заедно – малки и големи”

Проектът "Да опазим природата всички заедно-малки и големи" на Младежка банка-Сливен приключи миналата седмица. Той бе изпълнен от неформална група младежи, които в продължение на три месеца почистиха различни квартални градинки и боядисаха съществуващите пейки и съоръжения в тях. По проекта бяха осигурени материали за боядисване - четки, валяци, бои, както и ръкавици и чували за събиране на отпадъци. Младежите освежиха градинките за отдих между блокове 32 и 33 в кв. „Република”, срещу „ВиК”, в кв. „Младост” и срещу хипермаркет „Билла” на бул. „Братя Миладинови”.

Основната цел на проекта бе да повиши екологичната култура на гражданите на Община Сливен и да въведе съвременни тенденции в сферата на опазване на околната среда, а с реализацията на проекта на територията на град Сливен се създават предпоставки за засилено участие в организирано почистване на града. Чрез социалните мрежи се разпространяват места, нуждаещи се от почистване, които са обект на организирани екологични акции.

След приключване на проекта ще продължи провеждането на акции за почистване на междублокови пространства, паркове и градини, както и ремонтирането на пейки и детски съоръжения за игра.

Младежка банка-Сливен осъществява дейността си чрез фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”, с помощта на фондация „Работилница за граждански инициативи” и финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”.

Посещения: 11

Приказки за Сливен: Вълшебната кула

Всеки четвъртък летните занимания „Приказно лято 2017”, организирани от фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”,са посветени на Сливен и неговите забележителности. Приказките за Сливен започнаха с темата за часовниковите кули в града, а по време на заниманията децата, които посещават „Приказно лято 2017”, научиха много за тях. След това заедно започнахме да пишем нашите приказки. Малчуганите измислиха името на главния герой и дадоха идеите си за сценарий. Представяме ви първата ни приказка, която се нарича „Вълшебната кула”. Приятно четене!


Лятната ваканция започна и малкият Александър се чудеше с какво да се занимава през горещите летни дни. Беше си взел от библиотеката книги, които трябваше да прочете през лятото, но все оставяше прочитането им за следващия ден. Събираше се с момчетата от квартала да поиграят футбол или да карат колелета в парк „Юнак”, но и това започна да му омръзва. Александър искаше приключения.
В един слънчев юлски ден той тръгна по Ларгото без цел и без посока. Реши, че е хубаво да се разходи из родния град, да види някои от неговите забележителности. Спря се под Стария бряст и се опита да преброи неговите малки листенца. Като стигна до хиляда, се умори и се отказа да брои нататък. Прочете на каменната плоча под бряста, че е на повече от 1100 години, пресметна наум колко века са това и си пожела наум дървото да живее поне още толкова. После огледа красивата сграда на общината и забеляза часовниковата кула върху нея. Запита се как е качен толкова високо градският часовник и кой ли се грижи за него. Минута по-късно часовникът запя. Александър изслуша мелодията внимателно и се сети, че това е известна възрожденска песен. Обеща си да проучи кой е автор на музиката и текста, когато се прибере у дома и седне пред компютъра.
Момчето продължи пътя си и сви вдясно, за да стигне до красивия фонтан от източната страна на общината. Харесаха му игривите водостоци. Седна на една пейка, за да погледа лятната игра на водата. Изведнъж, през водата отсреща видя една стара часовникова кула. По-голямата част от нея бе направена от камък и тухли, на втория етаж имаше дървени стени, на които бяха поставени часовници.
- Ама че интересна кула! – помисли си Александър. – Кой знае от колко века стои тук, на малкия площад, и отмерва времето. Че и часовниците са верни! Дали мога да се кача горе при тях и да видя Сливен отвисоко? А дали в кулата няма някоя тайна, която чака да я открия?
Любопитството му надделя и той отиде до кулата. Обиколи я от всички страни, пипна с ръка всеки камък. Усещаше, че кулата е много, много стара. И че със сигурност пази някаква стара тайна. Докато гледаше нагоре към часовниците, Алекс се подпря на един голям камък от едната стена на кулата. Ръката му потъна навътре в стената. Момчето отстъпи плахо назад. След секунди в стената се отвори малка вратичка – колкото да може да се провре дете през нея. Алекс не му мисли много и мина бързо през вратичката. Озова се пред старо дървено стълбище, по което със сигурност никой не бе минавал години наред. По каменните стени имаше големи паяжини, а по дървените стълби – пластове прах. „Мечка страх, мен не страх”, каза си наум момчето и тръгна бавно нагоре по стълбите, които заскърцаха страховито. Когато свършиха, Алекс се озова на втория етаж на кулата, където бе площадката с часовниците. Огледа се наоколо и видя само високи сгради и училищен двор. „Ако тези сгради бяха къщи, щях да видя много повече от Сливен”, помисли си той. А сега мечтата ми да видя родния град отвисоко просто пропадна. Нищо. Ще разгледам часовниковата кула, защото едва ли ще имам втора възможност да вляза тук”.
Момчето се спря до първия часовников механизъм и с любопитство го заразглежда. Имаше странни метални части и зъбчати колела, каквито никога не беше виждал преди, а стрелките му бяха много по-големи, отколкото си бе представял. Всички часовници бяха еднакви. На единия от тях обаче имаше окачена торба от стар избелял от слънцето плат. „Еха! И това ако не е някое съкровище, пък на!”, помисли си Александър и бързо отвори торбата. Изведнъж се изви силен вятър, който разроши косите му, после се втурна надолу към площада и огъна клоните на дърветата, а накрая обърна няколко кошчета за отпадъци и се изгуби в небето.
„Леле! В торбата някой бе скрил сливенския вятър – да е прибран на сигурно място и да не прави пакости из града! А аз, без да знам, го пуснах на свобода! Сега всеки път, когато излезе силен вятър из града, ще си спомням, че аз го освободих от затвора му”, натъжи се малкото момче и остави празната торба под часовника. Погледна към пода и видя там малка метална кутия. Отвори я и в нея откри малко тефтерче с пожълтели от времето страници. Разлисти го внимателно, а страниците му разказаха историята на старата часовникова кула. На последната страница пишеше: „Странниче, ти, който се качиш на кулата някой ден и откриеш старата торба, закачена на четвъртия часовник, отвори я и пусни Вятъра на свобода. Той бе наказан да стои затворен за цели два века, защото само за ден събори керемидите от покривите на всички къщи в Сливен. Но наказанието му трябва да има край. Вятърът сигурно пак ще събаря керемиди и клони, но и ще гони от небето буреносните облаци, които заплашват Сливен. Затова го пусни да си живее на воля и продължи по пътя си!”
Александър почувства огромно облекчение, след като прочете това. Въздъхна с усмивка, прибра пожълтялото тефтерче в задния си джоб, слезе по прашната стълба и излезе от кулата.

Посещения: 15

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version