fund sliven

Switch to desktop Register Login

По пътя на виното: Танева могила и нейните тайни

Скъпи приятели, продължаваме да ви припомняме интересни факти за нашия регион. Чрез няколко публикации надникваме в изданието „Пътят на виното в Сливенския край“, издание на ОДФ-Сливен. На страниците на този своеобразен пътеводител в света на виното в региона са представени 10 от най-големите и известни винарски изби. Изданието съдържа информация на български и английски език за развитието на всяка винарска изба, представени са и най-известните продукти на всяка марка. Книгата включва и интересни текстове за виното, за видовете съдове за вино, открити от археолозите край Сливен, легенди и древни български предания за напитката на боговете и др.

Представяме ви текст за Танева могила и някои от античните съдове за вино, открити в нея. Текстът е включен в изданието.

 

Танева могила край с.Калояново

„...Вторият гроб в Танева могила/ край село Калояново/ предложи още две изненади с висока стойност. В него е поставена бронзова кана и няколко красиви глинени съда. Дръжката на каната е отделена от тялото и поставена съзнателно във вътрешността на една от глинените кани. Сред керамичните съдове се очерта един, който предизвика колкото изненада, толкова и възторг. Той, както и някои от останалите, е натрошен от разположените над него камъни. Легнал на едната си страна, съдът наподобява тяло на петел. Ляга върху високо конично столче и завършва в другия край с глава на кон. След реставрацията на ритона стана ясно, че дясната ноздра на муцуната на коня е пробита и през нея се е изливала течността, най-вероятно вино. Съдът има предимство пред останалите подобни от метал. „Опашката на петела” се разширява плавно и завършва с отвор-устие, през който е сипвано виното. Широкото столче дава възможност съдът да стои спокойно на едно място. Той може да се напълни до нивото на муцуната. Виното може да се пие или излива при леко наклоняване на тялото напред. Ритонът от Танева могила е един от няколкото керамични, намирани в Тракия. Единствен обаче с тази форма и функция, което го прави уникален. Най-същественото – на челото на коня е моделиран пластичен лабрис /двойна брадва/ - символ на царската власт. Това означава, че конят е царски, а оттам, че и ритонът е собственост на владетел...„

/Описание на някои от античните съдове за вино, открити край Сливен /Георги Китов – „Могили, храмове, гробници”/

 

Припомняме, че през 2018 г. и 2019 г. се проведоха Фестивалите на винарите „Вино и творчество“, организирани от Община Сливен, в партньорство с фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Проведоха се и конкурсите „Вино на народа“, в категории бяло вино, розе и червено вино, а всеки посетител можеше да дегустира различните вина и да гласува за тези, които са му харесали най-много. През 2019 г. наградата „Вино на народа“ получи ВИ "Шато Ботево" - за бяло и червено вина; а ВИ "Афузов" - за розе. Наградите за любители-винари отидоха при Румен Плачков - за бяло вино; Боян Пасков - за розе; Явор Плачков - за червено вино.

Днес ви представяме ВИ „Афузов“, включена в изданието „Пътят на виното в Сливенския край“.

ВИ „Афузов“ е създадена през 2014 г., като наследява традициите на сем. Афузови в българското винопроизводство. Избата се намира в с. Калояново, общ. Сливен.

При проектирането и изграждането са използвани най-съвременни технологии и тенденции в световното винопроизводство. Предвидено е избата да се използва като демонстрационен обект за винарски технологии и експериментални приложения на продукти за винопроизводство.

Капацитетът на сезон е 300 000 бутилки вино от най-високо качество. Има помещение с повече от 200 български и френски бъчви.

Всички съдове са оборудвани с автоматичен контрол на температурата и процесите, което дава възможност за постигане на най-високи стандарти за хигиена и добри производствени практики.

Използва се суровина от близките лозови масиви, които дава възможност да се предопределя качеството още при брането на гроздето.

Високите технологии позволяват постигане на по-ниски производствени разходи при запазване на отлично качество. Това е условие за постигане на отлична конкурентоспособност на продуктите на всеки пазар. Автоматизацията улеснява процесите на преработка. Големият опит на специалистите дава възможност за прилагане на енологични техники, водещи до разнообразие от възможности по отношение на крайния продукт и изискванията на пазара.

 

Вината, произведени тук, са с модерен стил, подчертани плодови ефекти, а внимателната работа с дъбова дървесина-бъчви предопределят комплексния характер на луксозните серии продукти.

ВИ „Афузов“ е основен спонсор и организатор на традиционните Пленери на виното, които се провеждат съвместно с фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Винарската изба осигурява части от бъчви и бутилки, върху които рисуват известни сливенски художници. Творбите от пленерите участват в благотворителни търгове с различни каузи.

Със средства от търговете, например, бе закупено оборудване на галерия „Нова“ в НХГ „Димитър Добрович“, бе финансирано създаването на стенопис-графит „Азбука на въображението“ на фасадата на ОУ „Д-р Иван Селимински“, и др.

В следващата ни публикация, свързана с виното, ще ви представим различните серии вина на ВИ „Афузов“.

„Пътят на виното в Сливенския край“ е издание на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 66

На кулинарно пътешествие в Котел

Продължава кулинарната ни разходка с помощта на сборниците „Вкусни пътешествия из Сливенския край“. Днес представяме рецепти от Котел, които бяха предоставени от жители на града по време на кулинарната изложба по проекта в с. Жеравна, и включени в двата сборника.

 

Рибена чорба /Котел/

Продукти за 10 порции: 750 г пъстърва; 50 г растително масло; 50 г маслини; 80 г кромид лук; 80 г моркови; 350 г домати; 80 г магданоз; 70 г целина; 420 г картофи; 50 мл вино; 30 г брашно; 2 яйца; 300 г кисело мляко; 100 г лимони; 2 г черен пипер; 1 дафинов лист; 30 г сол

Приготвяне: В мазнината се задушават почистените и нарязани лук, моркови и целина. Сварява се рибата (почистена от главата) и се прибавят предварително задушените зеленчуци, дафинов лист, картофите, нарязани на кубчета, нарязаните домати и маслините. Овкусява се и се застройва с варена застройка, приготвена от млякото, брашното и яйцата.

Запечени пиперки със сирене и яйца по котленски

Продукти: 10 изпечени и обелени пиперки (може и от буркан, но изцедени); 1 купичка твърдо сирене, натрошено на едро; яйца - по едно според броя на лицата; 1 ч.л. червен пипер; 1 к.ч. олио; сол при нужда

Приготвяне: Всяка пиперка се нарязва по дължина и на три и се подрежда в предварително намазана тавичка. Между тях се правят ”гнезда”, в които внимателно от ниско се чуква по едно яйце. Върху пиперките и яйцата се разпределя равномерно натрошеното сирене, а отгоре се залива с останалата мазнина. Ястието се запича в предварително загрята фурна. При сервирането всяка порция се поръсва с черен пипер или с подлучено кисело мляко.

Яхния от млада градинска тиква по котленски

Продукти: 1 тиква от есенните с големина на детска главичка; 2 глави лук; 1 връзка копър; 1 к.ч. ориз; 1 ч.л. червен пипер; 1/2 ч.ч. олио; сол

Приготвяне: Тиквата се нарязва на малки парченца с големината на локум и заедно с наситнения лук се задушава в мазнината до омекване. Прибавят се червеният пипер и оризът и се долива с 1 ч.ч. топла вода. Ястието ври на умерен огън до пълното му сваряване. Всяка порция се поръсва с наситнен копър.

Лапа по котленски

Продукти: 1 опаковка кори, 1 ч.ч. сварен ориз, 1 купичка кораво краве сирене, 3 яйца, 1 равна ч.л. градинска чубрица, ½ ч.ч. олио, 1 малка бучица масло, 1 ч.ч. кисело мляко.

Приготвяне: Оризът се сварява в леко подсолена вода и се прецежда през гевгир. Смесва се с натрошеното на едро сирене, чубрицата и разбитото яйце. Нареждат се първите две кори върху намазана тавичка с мас и се разнася плънката, следват пак две кори и т.н. Най-горната кора се нарязва на квадратчета и се залива с разбитото мляко, яйцата и разтопеното масло. Лапата се пече в предварително затоплена и умерена фурна.

Къдрави тиганички по котленски

На Бабинден характерно за Котел е правенето на тиганички. Всяка котленка има специална звездовидна форма с дълга дръжка. В тигана с горещото олио се слага формата и се сипва обичайния разтвор. Носят се на бабата за празника. Кумовете се калесват с тиганици и вино и ракия.

Сладък булгур /Котел/

На третия или деветия ден от раждането на детето се прави пануда, на която се канят близки жени. На това събиране задължително се вари булгур. В един казан се слагат 3 кг почистен ориз, 10 кг булгур, 9 кг захар, 12 л мляко, може да се сложи и малко овес. Гостенките се черпят с ракия, пита и булгур.

Баница с ориз /Котел/

За Нова година в Котел единствено правят баница с ориз /лепило/. Сварява се една кафяна чашка ориз, слагат се натрошено сирене, 8 яйца, чаша свинска мас, кисело мляко и сода. Разбърква се добре и се получава лепилото. Редят се корите, а между тях се разстила лепилото. Най-отгоре се залива със същата смес. Пече се като обикновена баница.

Новогодишна пита за Васильовден /Котел/

Продукти: 1 кг брашно; 300 г захар; 100 г прясно масло; жълтък от 1 яйце; карамфил, канела и анасон на вкус.

Приготвяне: Захарта се разтопява в половин литър хладка вода и се сварява на сироп заедно със ситно счуканите карамфил, канела и анасон. Сиропът се прецежда през сито, смесва се с разтопеното масло и постепенно се прибавя към брашното. Омесва се жилаво тесто, което се покрива с кърпа и престоява на топло 12 часа. След това тестото се омесва повторно и се разстила в тава. Питата се намазва с разбития жълтък и се украсява с вилица. Пече се в умерена фурна.

През 2019 г. НЧ „Пробуда-1938“ – с.Панаретовци работи по проекта „Вкусни пътешествия из Сливенския край“, финансиран по Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен 2018”, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Проектът имаше за цел да опази и популяризира традиционни кулинарни рецепти от региона чрез издаването на сборниците “Вкусни пътешествия из Сливенския край“. В сборниците са документирани автентични ястия, свързани със Сливенския край. По проекта се проведоха срещи в 12 населени места (Сливен и селата Драгоданово, Мечкарево, Николаево, Старо село, Тополчане, Трапоклово, Самуилово, Глушник, Панаретовци, Бяла и Ковачите) с представители на читалища и местни жители, познаващи традициите, бяха събрани рецепти, организираха се кулинарни изложби, изготвени бяха кулинарни анкети и др.

Посещения: 86

Чешмите на Сливен от миналото

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ продължава. В публикации през месеца ще ви припомним легенди за лековитата вода на Карандила, за сливенските чешми, за минералните бани и др., публикувани в книгата „22 отговора на въпроса: „Защо Сливен?“ на Дора Куршумова. 

Продължаваме с нова легенда.

 

СЛИВЕНСКИТЕ ЧЕШМИ ИЛИ АМНЕЗИЯТА НА ВОДАТА

Природата е надарила Сливен с обилнотечащи изворни и подпочвени води. Махалите на града са разположени в конусовидна местност като ветрило, което започва от устията на трите сливенски реки и ги насочва към полето. Още има сливналии, които помнят течащите през улиците и дворовете на къщите вади. Сливен се отличавал от другите възрожденски градове и по броя на чешмите си. Из целия град имало благославяни чешми – в  централната търговска част, във всички махали и в къщите. В някои от махалите даже имало и по две чешми.

    Освен като Града на стоте чешми, Сливен се славел и с красивите си три шадравана.

Нямало сливенска къща без кладенец. В някои къщи имало изграден общ кладенец в зида, който разделял къщите. Водата, която течала в чешмите и шадраваните, идвала от извора Кадън кайнак, намиращ се над фабриката на Добри Желязков. Тръбопроводите били заровени дълбоко в земята, водопроводите били направени от глинени кюнци, а от външната страна били покрити с варовик.

    Имало и чешми, облицовани с мрамор. От тях постоянно течала леденостудена балканска вода. Сливналии обичали чешмите си и в дните, чествани в прослава на водата, им устройвали водосвет. Обкичвали чешмите с люляк и божур, после свещеникът прочитал словото си, потапял китка босилек във водата и поръсвал насъбралите се за здраве.

    Големият шадраван представлявал красива гледка. Водоскокът, оформен като живописна ориенталска беседка, се намирал на площада на търговския център Аба пазар. Близо до него пред входовете на централните халища също е имало чешма. Чешми са леели вода в началото на Темната чаршия, близо до храма ”Св.Димитър”, в самия конак, а  в затвора е имало резервоар за вода.

    След Освобождението в Сливен са започнали да строят обществени чешми. Формата им била квадратна, а височината и ширината били около метър и осемдесет. Иззидани от тухли, с покрив от керемиди и прикриващ железен капак, чешмите утолявали жаждата на минувачите денонощно. 

    Една такава чешма допреди няколко десетилетия е леела водите си в махалата Гюрчешма. Нарекли чешмата така, защото водата бликала много силно. От трите и бронзови чучура струяла чиста балканска вода, идваща от мястото, където се сливат Аблановска и Манастирска реки. Край чешмата непрекъснато тракали бакърчета и стомни. Докарвали коне за водопой чак от кавалерията. Привечер кравите, които се завръщали от паша, се спускали жадно към каменното корито.

    Около Гюрчешма водосветът бил особено тържествен. Отличавал се с това, че благодарните хора, живеещи в околността, приготвяли за празника пълни билници с черно гергевешко вино. Съседите оградили чешмата с айтоски каменни корита. В малка ниша имало медно тасче с надпис ”За здраве и помен, подарък от поклонница Арнаутката”.

    Лъвова чешма леела водите си в края на “Ново село”. Когато заправили водопровода от Равна река, оставили тази чешма край пътя. Хората оградили чешмата с тухли и вар, а след месец някой сложил отгоре отломена отнякъде циментова лъвска глава. Така намерила името си чешмата и останала в спомените на тези, чиято жажда утолявала ден след ден.

    След прокарването на градския водопровод през 1910 г. на десетина места в града били поставени метални кръгли чешми, високи около 1.20 м и широки 30 см. За пускане на водата служела странична дръжка.

За съжаление, голяма част от тези чешми са вече само спомен.От времето, когато Сливен се славел като Града със стоте чешми, са останали само някои наименования на районите, в които са текли бистрите води.

    В местностите около града има многобройни чешми, от които тече ледена и вкусна вода. По пътя за Ичера ни чакат да утолим жаждата си  Андреева, Бояджиева и Думанова чешми. Аблановската, Даулската и Карандилските чешми носят имената на местностите, в които изливат чистите си води. Бялата вода и Папратливия кайнак носят поетични имена, дарени им от благодарни хора. Изворът-чешма Свети Георги напомня за аязмото, около което е бил построен преди векове храма в едноименната местност. Равна река и Сивилова чешма продължават да леят водите си в сенките на Карандила. Чешмите Ловна и Трудовашка напомнят за труда на създателите си и насочват отпилите глътка вода пътници да благодарят за този дар, който е просъществувал десетилетия.    

    Може би най-известната чешма в България, която продължава да лее водите си близо до Сливен, е Драгиева чешма. Осветена от свещеник, както му е редът, на Петровден през 1933 г., сгушена в букака, чешмата  прославя прелестите на нашия прекрасен край вече осемдесет лета.

    Дойде време, когато си купуваме вода така, както си купуваме лакомства. Живителната течност, идваща по водопроводната мрежа, отдавна е забравила пътеките, които е пребродила. Може би е останало в паметта и нещо от варовитите камъчета или от уханните билки, от които е поела по пътя си до нас.

    Изворите на Сливенския балкан продължават да чертаят пътеките си. В сенките на планината има още толкова много непресъхнали чешми. Нека преди да отминем, напълнили шепите си с живителната течност, да благодарим на този природен дар и на тези, които са съградили чешмата, пазителка на тайни, прошепнати от водата.

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 254

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version